Гаснещ зрак [bg]

— Хун Раал всъщност е архимаг — отвърна рязко Синтара, с което превърна титлата в посмешище. — Превръща във фарс чародейството, което сега проучва. Въпреки това то е родено от Светлината. Силата, която вече притежаваме, не може да бъде отречена, милорд.

— Възразих срещу нашата неуместност — отвърна Урусандер. — Това и нищо повече. — Гневът му вече бе видим, отекваше през цялото му тяло. — Изразяване на горчивина, молба за нещо като справедлива награда за всичко, което жертвахме за владението ни. Огласих го пред благородниците, търсейки отстъпка на земя като обезщетение, и бях отхвърлен. Това, Върховна жрице, бе зърното на моето оплакване. А сега ти и безброй други сте яхнали отчаянието ми и препускате главоломно към смърт и унищожение. Къде във всичко това е моята справедливост?!

Ренар трябваше да признае самообладанието на Синтара — в това, че тя нито отстъпи, нито трепна пред гнева на Урусандер.

— Ще я намерите въздадена, милорд, от вашата ръка, от позиция на равенство — от Трона на Светлината, който ще стои до Трона на Тъмата. Точно затова знатните ще се съберат срещу вас. Точно затова те ще се противопоставят на вашето въздигане. Но вие, Урусандер и Майка Тъма — само вие двамата, обвързани, можете да спрете това. От онзи трон вие насила ще изтръгнете от знатните всяка отстъпка, която желаете…

— Нищо не желая за себе си!

— За вашите войници тогава. За вашите верни войници, които, както казахте, заслужават да бъдат възнаградени.

Изтекоха няколко мига, през които никой не проговори. После Урусандер махна пренебрежително с ръка.

— Донесете ми това писмо от Върховна жрица Емрал Ланеар. Ще го прочета сам.

— Милорд, мога да ви го изредя дума по дума…

— Четивните ми умения ще стигнат, Синтара, освен ако не желаеш и титлата моя секретарка?

Ренар прихна.

— Както желаете, милорд — каза Синтара.

Напускането им беше белязано с кухото потропване на патериците на историка. Щом вратите се затвориха, Ренар каза:

— Изобщо няма да го видиш, знаеш го.

Тоя я погледна питащо.

— Ще трябва да се транскрибира — продължи Ренар. — Ще има добавена бележка от Синтара, обясняваща, че оригиналът е бил на Висшето писмо или на някой таен храмов код. Не са свършили с игрите си с теб, татко. Но сега, след днес, ще има ново усърдие в интригите им.

— Защо?

— Защото, изглежда, си се събудил за този момент и мястото си в него.

Той въздъхна.