Гаснещ зрак [bg]

— Кой… кой говори? Коя си ти?

— Жалка настойчивост от жалък ум. Слушай добре, защото рядко предлагам неискани и незаплатени съвети. Първият му дар към нея беше скиптър. Кръвно дърво и Хуст желязо. Ти трябва да изковеш отговор. Намери най-доверения ковач, майстор на метали. Короните може да почакат, докато кълбата… предопределени са за друго място, друго време. Тази нощ наклади огън за мен, огън безразсъдно голям, и го подклаждай добре. Тогава ще се върна в пламъците и ще отведа теб и твоя ковач до Първата ковачница.

— Равновесие, Смъртен меч — продължи гласът. — На всеки жест — отговор. На всяко дело — ответно.

— Щом не се иска заплащане — каза Хун Раал, — тогава защо правиш това за мен?

— За теб? Мислиш ли, че наглостта очарова? Аз съм жена, не девойче с първа кръв по тревата. Нищо не правя за теб, Хун Раал. Но ти ще се научиш на сдържаност. Това е неизбежност, тъй че не претендирам за дара ѝ. Светлината трябва да се изправи срещу Мрака като равна…

— Не е равна — сопна се Хун Раал. — Мракът коленичи пред Светлината. Разколебава се, губи кураж, отстъпва.

Хрипливият смях се върна.

— Твърде малко се вслушваш в думите ми. Коленичи? Разколебава? Погледни нощното небе, глупав човеко, и прецени кой е победителят в надпреварата между Мрак и Светлина. Напий се до несвяст и открий дали забравата те поздравява със светлина или с мрак. В обхвата на вечността Светлината вечно трябва да се проваля. Да гасне, да мъждука, да умира. А Мракът устоява, от двете страни на живота. Кажи всичко това на своята Върховна жрица. Пробий надутата ѝ арогантност, Смъртен меч. Ако търсите превъзходство във вашата нелепа война, ще се провалите.