![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
Ще те държа тук, за компания. Само мълчи. Това е сезонът, който най-добре понасяш, Кагамандра.“
Слухът ѝ улови пращене на клони напред и вдясно. Тя извади меча си, присви се и продължи напред, мокасините ѝ почти не издаваха звук по загладената от снега пътека.
Жената бе потърсила скривалище, може би с намерението да я нападне в засада, но заплетеният дрян, под който бе пропълзяла, беше повече мъртъв, отколкото жив, отчасти заради пожара от предния сезон. Клонките, които трябваше да се огънат, се скършиха. Въпреки това, ако Шаренас се беше оказала сравнително по-близо и разчетът на времето беше друг, като нищо можеше да попадне в капана.
Вместо това тя подходи към присвитата съгледвачка отстрани, колкото можеше по-тихо, но една стъпка все пак я издаде. Жената се обърна, но Шаренас вече връхлиташе напред и заби меча си през плетеницата от клони и вейки.
Жената изскимтя и се дръпна, за да избегне удара. Но клоните зад нея задържаха движението ѝ, огънаха се и отново я изхвърлиха напред, и върхът на меча я прониза в гърдите.
Острието се хлъзна през вълна, кожена ризница и кожа, но отскочи от гръдната кост. Ударът бе достатъчно силен, за да събори жената, и тя се замята безпомощно в храста, докато падаше.
Шаренас настъпи, посече бедрото ѝ и преряза плътта до кокала. Плисна кръв и съгледвачката изпищя.
„Сега вече ще ме обкръжат не на шега.“ Шаренас посече отново. Този удар прекъсна главна артерия в десния крак на жената, вряза се дълбоко и едва не го откъсна, въпреки че бедрената кост издържа. Мечът се заклещи в нея и Шаренас го изтръгна с усилие. Взря се в уплашените, стъписани очи на младата жена, тръсна кръвта от меча и отстъпи отново в гората.
„Трябваше да я убия… но смъртта ѝ е сигурна, твърде много и твърде бърза е загубата на кръв. Все пак може да ѝ остане сила да насочи приятелите си след мен.
О, Шаренас, мисли! Дирите ти вече са съвсем ясни!“
Зад нея виковете се сляха, гората се разбуди от разногласни звуци и Шаренас отново побягна, изгубила самообладание. Ругаеше мястото, където се бе озовала. „Поддавам се на ума на престъпника, препъвам се от една грешка в друга и глупостите се трупат. Това наследство на глупака вече е мое.“
— Нищо не бива да поставя под съмнение блясъка на вярата — каза Синтара на учения, който седеше на писалището. — Баща Светлина само показва достойнството си с неохотата, която проявява. Той говори само за своите войници, своите следовници, и нищо не мисли за себе си. Това е подобаващото поведение и за бог, и за крал.
Ръката на Сагандер, стиснала перото, все още не беше помръднала над листа. Очите му сълзяха обилно в тази свръхестествена светлина и той често посягаше, сякаш за да намести или разтрие крака, който го нямаше. Понякога тя чуваше думите, скрити зад мърморенето му, докато говореше на демоните на болката и умоляваше да сложат край на мъчението му. Понякога вярваше, че отправя молитви към тези демони. Ползата от него, помисли си, докато го гледаше от стола си на подиума, като нищо можеше да се е изчерпала.
— Объркват ли те указанията ми?
Сагандер се намръщи.
— Тя се подигра със същото това нещо, което ти сега искаш да направя. Това е недостатъкът сред народа ни, срещу който съм се борил през повечето си живот. Низшите не трябва да се издигат над възможностите им. — Изгледа я сърдито. — Редовите войници на Урусандер. Дори офицерите. Всички те се стремят да преобърнат законния ред…
Самодоволна усмивка се появи на устните ѝ.
— Грешната страна избра, историко. Издадеш ли такива мисли неразумно, главата ти ще се изтъркаля.
— Драконъс е врагът, Върховна жрице.
— Повтаряш ми го непрекъснато. Но той ще е сам, когато приключим. Няма да има Консорт в двора на Баща Светлина и Майка Тъма.
— Все още не схващаш опасността, която представлява той, Върховна жрице. Съдбата ми е да не се вслушват в думите ми. Той пътува до земите на азатанаите. Той говори с Господаря на омразата. В общение е с неведоми сили. Прецени даровете му към Майка Тъма! Откъде дойдоха такива неща? Скиптър, който властва над мрака. Само една фигура, изрязана с магия на един под… която отваря портал към отвъдно селение!
— Спри да викаш, старче. Не съм сляпа за заплахата, която представлява лорд Драконъс. Да, има загадка около него. Вярвам, че той наистина се е договарял с азатанаите и засега нищо не знае за цената на сделката. Но помисли за тъй наречената Т’рис и дара, който тя на свой ред ми даде. Без нея нямаше да има Светлина.