![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Липсва ми Шаренас Анкаду.
— Онази, която се зае да убие капитаните ти?
— Дадох ѝ причина. Не. Те ѝ дадоха причина. Убийци на невинни, водачи на погрешно насочен погром. Тя беше мечът в ръката ми.
— Истинският подстрекател на този погром още е жив — каза Ренар. — Носи титлата Смъртен меч. А вече борави с магия. Де да беше започнала Шаренас с него.
Той вече я гледаше съсредоточено.
— Ще застанеш ли сега на нейно място, Ренар? Ще бъдеш ли довереното ми лице?
Във въпроса се долавяше нещо между надежда и молба.
— Татко, когато напуснах тази цитадела последния път, ти изпрати отделение, което да ме придружи. Сега съм тук, вече не играчка за войниците ти. Иска се да остана с теб или, с позволението ти, в съседна стая. Ще ме направиш ли своята нежелана съвест? Ако е така, по-добре да не ме оковаваш.
— Нямам нужда от съвест освен собствената ми, Ренар. Но… ти провидя увъртанията на тази среща. Бързо и вярно долови намерението на онзи жалък схолар. Схващаш — инстинктивно, вярвам — нуждите на тази нова религия, необуздания ѝ апетит и брутален прагматизъм. И тя обвини теб в цинизъм! Във всеки случай Синтара не те беше предвидила. Тя остави фланга си оголен, а Сагандер послужи като слаба пародия на защитата му.
Ренар се надигна от стола.
— Прощавай, татко. По-добре да не разчиташ, че ще пазя фланга ти. Твърде капризна съм в забавленията си. Добре познатото отвращение на Сагандер към простосмъртните и пропадналите беше единствената подкана, която ми трябваше. Провокирах го от скука.
Той не каза нищо, докато тя излизаше.
„О, Сагандер. Старец, посредствен учен, историк, който трополи на патерици от една сцена на друга. Дори благословът на Светлината само подчертава недъзите ти. Такава яснота на погледа, обещана от тази избуяваща вяра, не предлага оттенъци на истина или справедливост.
Схващаш ли това, Урусандер?
Твоята Върховна жрица се бои от твоя Смъртен меч. Твоят историк е осакатен от собствения си тесногръд фанатизъм и подклажда огньове на омраза зад очите си. Твоят първи капитан мечтае родословната му линия да се възстанови. А осиновената ти дъщеря трябва да обърне гръб на този танц, колкото и честен да е смисълът му, или колкото и доблестно да е желанието.
Виждам тази светлина, татко, във всичко, което предстои. Но няма да мигна.“
Все пак ехото от патериците се задържа у Ренар, напомняне за рани, които отнемат не само крайници и плът. Ешафодите, сглобени, за да поемат гвоздеите на болка и изтезание, няма нужда да бъдат видими за никое смъртно око, а и да остава невидима фигурата, гърчеща се върху тях, кръвта все пак капе.
„Герб. Моето знаме. Моето съвършено, безукорно петно.“
Капитан Халид Бахан плъзна длан от голото рамо на Тейт Лорат, забърса ръката ѝ надолу и се усмихна на Хун Раал.
— Знам рисковете от воденето на частта ми по дирята ѝ, Смъртен меч.
Хун Раал кривна глава.
— Нима? Триста войници не са ли достатъчно да те опазят от гнева на Шаренас Анкаду?
Усмивката на другия мъж се разшири.
— Рискът не е в това, което преследвам, а в това, което оставям зад себе си, тук в Нерет Сор. — Хвърли поглед към жената до себе си, но и да забеляза, тя не го издаде, а продължи да си играе с извадения от канията нож, който държеше.
Хун Раал го загледа замислено, удивен от крехкостта на арогантността и нарцисизма му. После сви рамене.
— Допускаш един крайно крехък съюз, капитане, ако в момента на отсъствието ти си представяш, че Тейт Лорат ще забърза към изневяра.
При тези думи Тейт Лорат се усмихна, макар и да не вдигна очи, и каза:
— Някои апетити пеят собствената си песен, капитане, срещу която често се оказвам безпомощна.
Хун Раал изсумтя и се пресегна за бокала си с вино.
— Слабостта е обща глезотия. Сдържаността, от друга страна, изисква сила. — Изгледа я, докато пиеше, и добави: — Но ти няма да вървиш по ръба на ножа с удоволствия подръка от двете страни, нали, Тейт Лорат?
— Точно това имах предвид — каза Халид, за да насочи разговора отново към себе си, и едва сега Хун Раал успя да долови крехката нужда на мъжа срещу него от вниманието му, особено в този момент. Нямаше да е добре, в края на краищата, да бъде пренебрегнат още преди да е напуснал палатката. Но следващите му думи опровергаха предположенията на Раал. — И тъй, трябва да ви попитам, Смъртен меч, ще я държите ли ангажирана? Твърде много млади войничета ще хванат окото ѝ, което ще отслаби авторитета на командването, но ако споделя леглото на Смъртния меч, е…
Отвращение беше твърде мека дума за странностите на тези двама капитани. Чудо беше, че Урусандер им бе угаждал толкова дълго. Но, разбира се, проблемът сега беше по-сложен. Хун Раал беше изгубил няколко жизненоважни съюзници между капитаните на Легиона.