Гаснещ зрак [bg]

— Чрез уговаряне на брак — каза Урусандер с горчива усмивка, — държавата печели мир. С отстраняването на възможности за избор, трябва да се задоволим само с един път.

— Майка Тъма отстъпва — каза Синтара. — Това не е ли победа?

— И все пак легионът Хуст се готви за война.

Върховната жрица махна пренебрежително с ръка.

— Той само се възстановява, милорд. Как би могло да бъде иначе?

— По-добре да заровят онези проклети оръжия — каза Урусандер. — Или да ги претопят. Хуст Хенаралд стигна твърде далече с изкуствата си, до мистерии, които по-добре да бяха останали недокоснати. Осъждам предателството на Хун Раал, въпреки че отчасти разбирам основанието му. Но все пак уведомете този Смъртен меч, Синтара, че със святата си титла или не, той ще трябва да отговаря за престъпленията си.

Тя вдигна вежди.

— Милорд, той не признава властта ми над него, въпреки опитите ми. Когато за първи път чух за титлата, която си е измислил, разрових Стария език, търсейки алтернатива, която би била подходяща в храмовата йерархия. Намерих титлата дестраянт, обозначаваща поста на Избран жрец — и в същото време жрец, който не принадлежи към никой храм. По-скоро сферата на един дестраянт е всичко, което се простира отвъд терена на святото. — Замълча, после сви рамене. — Той я отказа. Ако Хун Раал трябва да отговаря за престъпленията си, то ще трябва да го съди Бащата Светлина.

— Не неговият командир?

В отговора на Синтара имаше сардонична нотка.

— Очаквам да чуя за усилието ви, милорд. Мисля, че той вече се отказа от званието капитан.

— Къде е той сега?

— Върнал се е в лагера на Легиона, както разбирам. Има проблем с частите, които тръгнаха да търсят Шаренас Анкаду.

Споменаването на Шаренас накара Урусандер да се намръщи и той отново извърна лице към прозореца. За Ренар това бе единственият знак за тревогата му.

Синтара стоеше и не помръдваше, сякаш го чакаше да я заговори. Все пак не беше заявил, че визитата ѝ е приключила. След малко погледът ѝ се плъзна към Ренар, която седеше до писалището на лорда.

— Благословена да си, Ренар… извинявам се, че не забелязах присъствието ти по-рано. Добре ли си?

Толкова незначителна, че незабелязана? Едва ли.

— Объркана, честно казано — отвърна Ренар. — Как точно вашият любимец историк ще промени знаменията на тази среща в каквото там сказание запише за бъдещите поколения? Допускам, че присъствието му беше необходимо, предвид нуждата от някакво Свято писание, описание на бляскавото раждане на Светлината или нещо такова. — Усмихна се. — Ако си направя труда, сигурно бих могла да му отвърна с един-два свитъка. Колко странно би било раждането на една нова религия, ако не се раздроби бързо на секти. Не е ли подобаваща задача да се посее семето на схизма колкото може по-рано? Книгата на Сагандер и противоположната Книга на Ренар, Осиновена дъщеря на Баща Светлина. Представете си свещените войни, които ще произтекат от това, с дървото, толкова нетърпеливо разклащано още преди да е пуснало корените си.