Гаснещ зрак [bg]

Всичко това изобщо не впечатляваше Инфайен, и това бе в пълно съгласие с жизнения ѝ опит. Тя разбираше бедността на въображението си и липсата на удивление, което я придружаваше, но не смяташе нито едното, нито другото за колосален недостатък. На мястото на такива съмнителни стойности тя залагаше на непоклатимата способност да бъде строга и тази черта я правеше най-уважавания и вдъхващ най-много страх капитан в легиона на Урусандер. Тя знаеше това и не изпитваше гордост, нито чувството, че е постигнала нещо. Беше в края на краищата наследство от кръвната линия на Менанд, последната останка от героична фамилия, чийто престиж бе разбиван, опетняван и най-сетне дискредитиран — всичко това не заради някакъв недостатък на родствениците ѝ, настоящи или предишни. По-скоро командирските качества, които бе наследила, непрекъснато бяха тласкали предците ѝ към предната линия на всяка битка, към всяка гибелна крайност, към всеки отчаян и самотен последен отпор. Неумолимите правила на похабяването бяха свършили останалото. Името Менанд вече беше синоним на провал.

Инфайен имаше незаконна дъщеря, Менандори, осиновена в друга фамилия, в някаква жалка подигравка на традицията за размяна на заложници между знатните фамилии, но това бе договаряне, което не носеше никаква печалба — просто служеше на елементарната нужда нещастното дете да е далече от очите на Инфайен, което на свой ред прогонваше нежеланата дъщеря и от мислите ѝ.

Въображение трябваше, за да се мисли за бъдещето на една рожба, и с него — за всички предчувствия и възможности, разкривани чрез това дете. В редките моменти, в които се замисляше над въпроса, Инфайен виждаше Менандори като нищо повече от дефектен заместител на самата нея, от деня, в който тя паднеше в собствената си битка, собствения си самотен последен отпор. Като такъв заместител незаконната дъщеря бележеше естествена стъпка в неизбежното пропадане на фамилната ѝ родословна линия.