![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
На широки плоски места, които можеха да са големи помещения, издатини или върхове, заобиколени от пропадащи нанякъде склонове, отрядът спря три пъти да се засити със студена храна на светлината от жезъла на Биринер. Утоляването на глада помагаше, а гледката на други лица около пламъка сливаше и укрепваше издръжливостта им. Веднъж Куаан подхвърли шега насила, но гласът му така се губеше във вечната нощ, че никой не намери у себе си желание да отвърне. След всяка почивка тръгваха храбро и всеки път общата им непоколебимост се изпаряваше по-бързо, сякаш тъмата я поглъщаше още по-ненаситно.
По-късно Биринер ги изведе от студените тунели със смрадливия вятър. Навлязоха в тесни, задушни горещи проходи далече от основните леговища на пещерните твари. За да не бъдат забелязани, той избираше път през помъртвели пещери — безмълвни и изоставени, където нямаше много въздух, годен за дишане. Отрядът обаче вървеше нататък в безмълвно очакване да се натъкнат слепешком на бедствие.
Времето се точеше и Томас познаваше, че не са се промъквали дни наред единствено защото неговият пръстен не започваше да тлее в червено с изгрева на луната. Но накрая бялото злато замъждука алено като предвестие. Продължиха напред в нощта. Не можеха да си позволят сън или дори дълъг отдих. До пълнолунието, бележещо най-голямата сила на Лигоча, оставаше само един ден.
Тътреха се в тунел, чиито стени им се привиждаха съвсем малко извън кръга около люшкащото се пламъче. Внезапно Терел спря и изникна от мрака пред стария хайрбранд. Протал и Морам побързаха да отидат при тях заедно с Лид и Томас. Този път Терел говореше не чак толкова невъзмутимо:
— Доближават ни Злотворни… може би петдесетина. Видели са светлината.
Протал изохка, Морам изръмжа проклятие. Лид вдиша свистящо и измъкна светкавично въжето от косата си, все едно би могла да се опълчи с него на онези, които рамените виждаха в кошмарите си.
Преди някой друг да е сторил нещо, гласът на Биринер изпращя като съчка:
— След мен!
Хукна надясно в мрака.
Двама стражи веднага се втурнаха след него. Владетелите се поколебаха, Протал изкрещя „Меленкурион!“ и се метна в същата посока. Морам започна да реди заповеди и отрядът се приготви за битка.
Томас побягна натам, накъдето го водеше подскачащият пламък над Биринер. В гласа на стареца нямаше паника. Чуваше зад себе си шума от схватката. Не откъсваше поглед от светлината и навлезе в нисък тунел, където едва можеше да диша.
Биринер тичаше по тунела, все още на крачка-две пред стражите.
Изтрещя опърлящ гръм и ненадейно стена от синьо сияние обгърна Биринер. Ослепителна и искряща, тя препречи тунела от тавана до пода. Бучеше като пещ, а старецът висеше в нея неподвижен, с разперени ръце и сгърчено в агония тяло. До него жезълът припламна и се изпепели.
Без двоумене двамата стражи се устремиха към огнената преграда. Тя ги отхвърли с неподатливостта на камък. Пак скочиха и се опитваха да избутат Биринер от другата страна на стената. Не успяха. Старецът висеше, без да помръдне — овъглена жертва на паяжина от син огън.
Мъжете от Кръвната стража нямаше да се откажат лесно, но Върховният владетел дотича. Викаше, за да го чуят в силното бучене.
— Той ще умре! Подкрепете Морам!
Протал имаше вид на човек, изпаднал в умопомрачение. В очите му кипеше хаос. Доближи стената с разперени ръце и се опита да прегърне Биринер.
Огънят го запрати назад безмилостно. Той падна по лице и не се надигна веднага.
Зад тях битката се разгаряше. Злотворните се бяха подредили в клин и Морам трудно им устояваше дори с подкрепата на стражите и Ратниците. Вече бе отстъпил няколко крачки в началото на тунела. Не обръщаше внимание на виковете на Протал и силния шум от огнената стена.
Протал се изправи немощно. Главата му трепереше на уморения старчески врат. Все пак не гледаше диво както преди малко.
Почака да се опомни, защото знаеше, че е закъснял. Напрегна се и метна жезъла си към синьото сияние.
Обкованите с метал краища докоснаха преградата с непоносим проблясък. Томас не виждаше нищо в първите мигове, но когато очите му се проясниха, жезълът висеше в огнената стена. Биринер лежеше от другата й страна.