Прокобата на Господаря Гад [bg]

Изведнъж старшият сред Злотворните нададе лаещ вопъл и изскочи от клина. Шмугна се покрай Морам и препусна по тунела към огнената стена… към коленичилия Върховен владетел. Очите на Морам светнаха яростно, но той не отклони вниманието си от битката. Изръмжа заповед към Куаан и се нахвърли още по-страшно срещу другите Злотворни.

Куаан хукна, свали тичешком лъка от раменете си, сложи стрела на тетивата и се приготви да стреля, преди носителя на знанието да се добере до Протал.

Томас чу безучастно хриптенето на Протал в безжизнения въздух:

— Надвладетелю! Пази се!

Не се вслуша. Брачната му халка пламтеше, сякаш осквернената луна се бе въплътила като скалната светлина на моста в Тревожно слово.

Посегна с лявата ръка, подвоуми се, но сграбчи жезъла на Върховния владетел.

Силата избухна — кървав огън изригна от пръстена срещу блещукащото синьо. Бръмченето изтъня и накрая стана недостъпно за слуха. От беззвучния взрив подът на тунела подскочи.

Синята преграда се разпадна.

Куаан закъсняваше — не би могъл да спаси Протал. Но Злотворния не нападна Върховния владетел, а го прескочи и налетя на Томас. Куаан опъна лъка с все сила и изпрати стрелата в гърба на съществото.

За малко Томас остана неподвижен, килнат неестествено встрани и облещен от ужас от неочаквания мрак. Бледи оранжеви пламъчета се плъзгаха по ръката му, но ослепителното синьо го нямаше. Огънят не причиняваше болка, макар че отначало се разпали, все едно Томас беше съчка. Само че беше студен и безсилен, скоро угасна в немощни проблясъци, като че Томас не беше достатъчно топъл, за да го поддържа.

Носителят на знанието, от чийто гръб стърчеше стрелата на Куаан, се вряза в него и го просна на каменния под.

По някое време Томас вдигна глава и се огледа мътно. Тунелът беше осветен само от отприщената сила на Морам, с която изтикваше назад Злотворните. После и тази светлина изчезна — съществата побягнаха. Тувор и другите стражи понечиха да ги подгонят, за да не отнесат вест на Лигоча, но Морам ги повика:

— Оставете ги! Вече ни разкриха.

В мрака се чуваха стонове и охкане. Скоро двама-трима от Ратниците запалиха факли, които хвърляха чудати бледи сенки по стените. Отрядът се събра около Морам и доближи коленичилия Протал. Върховният владетел прегръщаше обгореното тяло на Биринер. Не пожела да се потопи в съчувствието и скръбта на останалите.

— Продължавайте нататък — нареди отпаднало. — Открийте накъде ни водеше. Скоро ще се простя с него. Той водеше вместо мен…

Морам докосна състрадателно рамото му, но опасностите не им оставяха време за губене. Почти нямаше съмнение, че Лигоча вече е научил къде е отрядът — развихрените тук сили ги посочваха като обвинително насочен показалец.