![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
— Защо? — недоумяваше гласно Морам. — Защо такава сила е била разположена тук? Това не е дело на Лигоча.
Събореният на пода Томас се обади с покрусен глас, ала отговаряше на съвсем друг въпрос.
— Забравих си дрехите… Останаха навън.
Морам се наведе над него. Освети лицето му с факлата и попита:
— Пострада ли? Не те разбирам. Защо са толкова важни старите ти дрехи?
Въпросът като че налагаше безкрайни обяснения, но думите на Томас се лееха лесно от вцепенението и мъглата в главата му.
— Пострадах, разбира се. Целият ми живот е страдание. — Не се слушаше какво казва. — Не разбираш ли? Когато се събудя и видя, че нося старите си дрехи, а не тази изцапана с мъх туника… Ами ето го доказателството, че наистина съм сънувал. Ако не беше толкова успокояващо, щях да се побъркам от ужас.
— Ти покори голяма сила — промълви Морам.
— Случайност. Стана от само себе си. Аз… аз се опитах да избягам. Да се изгоря.
Изтощението го победи. Той положи глава на камъка и заспа.
Отдихът му беше кратък — въздухът в тунела беше неприятен, а и отрядът вдигаше шум с шетнята си. Когато отвори очи, Лид и неколцина Ратници готвеха над малък огън. С треперлива песен и насълзени очи Протал си служеше със синия огън от жезъла, за да затвори раната на осакатената жена.
Томас гледаше как тя понася болката. Чак когато китката й бе превързана стегнато, Ратничката си позволи да се свлече в несвяст. Той се извърна, прималял от споделеното страдание. Изправи се непохватно, олюля се, докато стъпи здраво и опря ръка на стената. Стоеше превит от спазмите в стомаха, когато Морам се върна, придружен от Куаан, Корик и още двама стражи.
Предводителят на еомана носеше желязно сандъче.
Морам спря при огъня и заговори приглушено от смайване:
— Силата е била защита, поставена тук от Върховния владетел Кевин. След тунела има малка зала. Там намерихме Втората закрила от Знанието на Кевин… Втората от Седемте.
Лицето на Протал грейна от надежда.
23.
Кайрил Трендор
Протал пое благоговейно сандъчето. Опипа ключалките несигурно, а когато накрая вдигна капака, отвътре бликна бледо бисерно сияние с чистотата на лунни лъчи. То озари лицето му с блаженство, ръката му посегна внимателно и извади древен свитък. Всички наоколо видяха, че самият свитък свети.
Куаан и Ратниците бяха коленичили и склонили глави пред Закрилата. Морам и Протал стояха като пред изпитателния поглед на учител, направлявал целия им живот. Щом се опомни от смайването, Лид също се отпусна на колене. Само Томас и стражите не бяха настроени почтително. Тувор и останалите от Кръвната стража се озъртаха бдително, а Томас се подпираше на стената и се мъчеше да укроти стомаха си.
Все пак не беше сляп за значението за този свитък. Потайна надежда се бореше у него с гаденето и той подходи към нея предпазливо:
— Биринер знаеше ли… какво ще намерите? Затова ли…
— Затова ли тичаше насам? — довърши Морам унесено, вторачен в свитъка, който Протал държеше като могъщ талисман. — Може и така да е било. Той познаваше старите карти. Няма съмнение, че са ни били дарени с Първата закрила, за да намерим пътя дотук след време. Нищо чудно сърцето му да е прозряло онова, което очите не са могли.
Томас се замисли и продължи със заобиколните въпроси.
— Защо остави Злотворните да избягат?
Този път Владетелите доловиха колко важен е отговорът за него. Протал се взря пронизващо в очите му и върна свитъка в сандъчето. Когато капакът беше затворен, Морам отвърна хладно:
— Излишна смърт, Невернико. Не дойдохме тук да изтребваме Злотворни. Ще си навредим повече с ненужни убийства, отколкото ако рискуваме да оставим живи неколцина от враговете си. Бием се по необходимост, не от кръвожадност или ярост. Не бива да погазваме Клетвата на мира.
Но и това не беше отговорът. Томас се принуди да бъде откровен в надеждата си.
— Както и да е… Този Втора закрила… удвоява силата ви. Бихте могли да ме върнете в моя свят.
Изражението на Морам се смекчи от потребността му за утеха срещу страховития натиск на обстоятелствата. Само че думите отхвърлиха надеждата на Томас.
— Приятелю, забравяш — още не сме овладели Първата закрила, след като сме я изучавали толкова поколения. И най-способните в Средището на знанията не са успели да вникнат в основните загадки. Засега нищо не можем да постигнем с тази Закрила. Ако оцелеем след похода, може и да се поучим от Втората закрила в идните години.