Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Лушън размеси тестето и сръчно раздаде десет карти на Лони и също толкова на себе си. Както им бе станало навик напоследък, Лони бавно вдигна своите от сгъваемата масичка и цяла вечност ги подрежда в желаната последователност. Ръцете и думите му бяха бавни, но мозъкът му щракаше бързо. Водеше с петдесет точки в петата им игра на джин-руми, беше спечелил три от първите четири. Носеше провиснал болничен халат и точно над главата му висеше венозна система. Една от по-любезните медицински сестри му беше позволила да стане от леглото и да играе карти до прозореца, но едва след като Лони бе повишил глас. Беше нещастен, дотегнало му беше от болницата и искаше да си върви. Обаче наистина нямаше къде да отиде. Само в градския арест, където храната беше още по-безвкусна, а ченгетата го тормозеха с въпросите си. Всъщност те и в момента чакаха пред вратата му. Трийсет килограма кокаин неизбежно създават проблеми. Новото му приятелче Лушън, който се представяше за адвокат, му гарантираше, че доказателствата няма да бъдат приети, ако се подаде молба за отхвърлянето им. Полицаите нямаха основателна причина да влизат в стаята на Лони в пансиона. Побоят над някой човек в бар не дава на полицията право да тършува в заключената му квартира.
— Това си е сигурно попадение — уверяваше го Лушън. — Всеки що-годе умен адвокат по наказателни дела ще успее да отхвърли кокаина като доказателство. Ще се измъкнеш.
Поговориха за Сет Хъбард. Лушън изрецитира всички факти, клюки, измишльотини, спекулации и слухове, които се разпространяваха из Клантън през последните шест месеца. Лони се преструваше, че не е особено заинтригуван, но явно му беше приятно да слуша. Лушън не спомена за собственоръчно написаното завещание, нито за чернокожата прислужница. Подробно описа удивителното десетгодишно развитие на Сет от човек, съсипан от втория си мъчителен развод, до успешен предприемач, превърнал ипотекирания си имот в огромно състояние. Описа склонността му към тайни, офшорните му банкови сметки и лабиринта от корпорации. Разказа забележителната случка с бащата на Сет, Клион, който наел бащата на Лушън, Робърт Уилбанкс, като адвокат по време на спор за земя през 1928 г. И изгубили!
Лушън говореше почти непрекъснато в старанието си да спечели доверието на Лони, да го убеди, че не е опасно да разкрива тайни от миналото. След като Лушън можеше да се отвори напълно, значи и Лони можеше. На два пъти тази сутрин Лушън предпазливо опипа почвата дали Лони знае нещо за Ансил, но нито един от двата му опита не попадна в целта. Лони не проявяваше никакъв интерес към темата. Разговаряха и играха цяла сутрин. По обед Лони се измори и имаше нужда от почивка. Медицинската сестра с удоволствие отпрати Лушън.
Той си тръгна, но се върна два часа по-късно, за да провери как е новият му приятел. Този път Лони искаше да поиграят на блекджек по десет цента на раздаване. Половин час по-късно Лушън каза:
— Обадих се на Джейк Бриганс, адвоката, за когото работя в Мисисипи, и го помолих да провери този Силвестър Риндс, за когото ти спомена. Открил е нещо.
Лони остави картите и впери любопитно поглед в Лушън.
— Какво? — попита той бавно.
— Ами според поземления регистър на окръг Форд Силвестър Риндс е притежавал осемдесет акра земя в североизточната част на щата, които наследил от баща си Соломон Риндс, роден някъде в началото на Гражданската война. Данните не са ясни, но има голяма вероятност семейство Риндс да се е сдобило със земята веднага след войната, по време на Реконструкцията, когато освободените роби са можели да получават земя с помощта на политически авантюристи и федерални губернатори и всякакви други отрепки, от които гъмжала страната ни тогава. Явно въпросните осемдесет акра били ябълката на раздора известно време. Семейство Хъбард притежавали и други осемдесет акра в съседство с имота на Риндс и оспорили собствеността. Делото, за което ти споменах днес сутринта, заведено от Клион Хъбард през хиляда деветстотин двайсет и осма година, било за имота на Риндс. Дядо ми, който бил най-добрият адвокат в окръга и имал сериозни връзки, изгубил. А след като дядо ми е изгубил дело, значи семейство Риндс са имали много сериозно основание да претендират за собственост над земята. Силвестър успял да задържи имота още няколко години, но починал през трийсета година. След смъртта му Клион Хъбард получил земята от вдовицата на Силвестър.
Лони беше взел картите си и се взираше в тях, без да ги вижда. Слушаше и си припомняше картини от друг живот.
— Доста интересно, нали? — каза Лушън.