Сянката на чинара [bg]

— Освобождавам ви — прояви състрадание Атли и жената побърза да напусне съдебната зала.

Номер двайсет и девет вече го нямаше. Номер четирийсет имаше дискова херния, през уикенда състоянието му се бе влошило и човекът твърдеше, че има силни болки. Вземаше болкоуспокояващи, от които му се доспиваше.

— Освобождавам ви — каза съдия Атли.

Изглеждаше склонен да освободи всеки с основателно оплакване, но всъщност се оказа, че не е така. Когато попита за проблеми в работата, се изправи мъж със сако и вратовръзка и заяви, че просто не може да отсъства от офиса. Бил областен мениджър в компания за стоманени конструкции и работата му била много отговорна. Намекна, че дори е възможно да я изгуби. Лекцията на съдията относно гражданския дълг продължи пет минути. Мениджърът бе остро разкритикуван. Атли завърши с думите:

— Ако изгубите работата си, господин Крофорд, уведомете ме. Ще изпратя призовка на шефа ви, ще го изправя пред съда и ще му осигуря един много неприятен ден.

Господин Крофорд седна, скастрен и унижен. Повече никой не направи опит да изклинчи от задълженията си като съдебен заседател заради работата си. Съдия Атли премина на следващия въпрос от списъка си — предишно участие в жури. Няколко човека казаха, че и преди са били съдебни заседатели, трима в щатския съд и двама във федералния. Нищо от този опит нямаше да повлияе на способността им да разглеждат предстоящия случай.

Девет души заявиха, че познават Джейк Бриганс. Бяха негови предишни клиенти, затова освободиха и тях. Две жени ходеха в същата църква, но смятаха, че този факт няма да повлияе на преценката им. Тях не освободиха. Далечен негов роднина беше освободен. Учителката от училището на Карла заяви, че познава добре Джейк и е твърде близка на семейството, за да бъде обективна. И нея освободиха. Последен беше един съученик от Карауей, който призна, че познава Джейк от десет години. Оставиха го в състава и щяха да се занимаят с него по-късно.

След това представиха отново всеки адвокат. Никой не познаваше Уейд Лание, Лестър Чилкот, Зак Зайтлър или Джо Брадли Хънт, но те не бяха от града.

— Така, продължаваме. Въпросното завещание е написано от човек на име Сет Хъбард, вече покойник, разбира се. Някой от вас да го е познавал лично?

Две ръце се вдигнаха колебливо. Един мъж се изправи и каза, че е израсъл в района на Палмира и е познавал Сет, когато са били по-млади.

— На колко години сте, господине? — попита съдия Атли.

— На шейсет и девет.

— Знаете ли, че можете да поискате да бъдете освободен, ако сте навършили шейсет и пет?