Сянката на чинара [bg]

— А съпругата ви?

— Да, подписахме ги по едно и също време, в кантората на господин Съгс преди около три години.

Без да разпитва за повече подробности, Джейк завъртя въпросите около процеса на изготвяне на едно завещание. Какво ги бе накарало да си направят завещания? Децата им знаят ли какво е съдържанието им? Колко често променят завещанията си? Посочили ли са се взаимно за изпълнители? Наследявали ли са нещо съгласно нечие друго завещание? Той, Невин Дарк, смята ли, че човек трябва да има правото да завещава имуществото си на когото и да било? На човек извън семейството? На благотворителна организация? На приятел или на служител? А да изключва член на семейството, който вече не се ползва с благоразположението му? Дали господин Дарк или съпругата му са възнамерявали да променят завещанията си и да изключат от тях човек, който понастоящем е упоменат като бенефициент?

И така нататък. Когато Джейк приключи, Уейд Лание зададе поредица от въпроси за наркотици и болкоуспокояващи. Невин Дарк отговори, че ги използва само спорадично, но съпругата му преди време се лекувала от рак на гърдата и по едно време пиела много силни лекарства заради болките. Не помнеше какви точно. Лание прояви искрена загриженост за тази жена, която не познаваше, и поразпита достатъчно, за да създаде впечатлението, че силните болкоуспокояващи нерядко разстройват рационалното мислене. Семето беше умело посято.

Съдия Атли поглеждаше часовника и десет минути по-късно сложи край на въпросите. Невин Дарк се върна в съдебната зала, където всички впериха поглед в него.

Съдебен заседател номер две, Трейси Макмилън, чакаше на стол до мястото на съдията, и бързо беше поведена към задната стая, където беше подложена на същия разпит.

Скуката налегна всички и мнозина от зрителите си тръгнаха. Някои съдебни заседатели задрямаха, други четяха и препрочитаха вестници и списания. Приставите се прозяваха и зяпаха през големите прозорци от дебело стъкло към моравата. Кандидатите се изреждаха един след друг в несекващо шествие до кабинета на съдия Атли. Повечето изчезваха за цели десет минути, но няколко души приключиха за по-малко.

Когато съдебен заседател номер единайсет се показа от стаята за разпити, тя подмина пейките и се запъти към вратата, освободена от изпълнение на гражданския си дълг по причини, които зрителите в залата никога нямаше да узнаят.

Лети и Федра излязоха за дълга почивка. Докато крачеха по пътеката към вратата, се стараеха да не поглеждат към представителите на рода Хъбард на задните редове.