Сянката на чинара [bg]

Джейк поклати глава. Лание се ядоса, но нищо не каза. Съдия Атли продължи:

— Всяка страна има право да отхвърли безусловно четирима. Господин Бриганс, представете първите дванайсет кандидати.

Джейк се взря в записките си и бавно поде:

— Добре, ще вземем номер едно, две, осем, десет, дванайсет, четиринайсет, шестнайсет, седемнайсет, деветнайсет, двайсет и едно и двайсет и две.

Възцари се продължителна пауза, докато всички в стаята преглеждаха схемите си и си водеха бележки. Накрая съдия Атли каза:

— Значи отхвърляте номер шест, тринайсет, двайсет и двайсет и три, така ли?

— Точно така.

— Готов ли сте, господин Лание?

— Само секунда, господин съдия — помоли Лание и се наведе към Лестър Чилкот.

Шепнаха си известно време в явно разногласие. Джейк напрегна слух, но нищо не разбра. Продължи да гледа бележките си и своите избрани дванайсет човека, съзнавайки, че няма да успее да ги запази всичките.

— Да продължим — подкани ги съдия Атли.

— Да, господин съдия — бавно поде Лание. — Ние отхвърляме номер пет, шестнайсет, двайсет и пет и двайсет и седем.

Въздухът излетя от стаята, докато всеки адвокат и съдията зачертаваха имена и местеха по-предните номера нагоре по стълбицата. Съдия Атли обобщи:

— И така, изглежда, съдебните ни заседатели са номера едно, две, осем, десет, дванайсет, четиринайсет, седемнайсет, деветнайсет, двайсет и едно, двайсет и две, двайсет и шест и двайсет и осем. Всички съгласни ли са?

Адвокатите кимнаха в знак на съгласие, без да откъсват очи от бележниците си. Десет бели и двама чернокожи. Осем жени, четирима мъже. Половината имаха завещания, половината нямаха. Средна възраст четирийсет и пет, две жени на двайсет и няколко, приятна изненада за Джейк. Като цяло той беше доволен. От отсрещната страна на масата Уейд Лание също беше доволен. Всъщност съдия Атли беше свършил чудесна работа, като беше елиминирал онези, които биха могли да започнат дебатите с предразсъдъци или с предварителни нагласи. На хартия като че ли крайностите бяха отстранени и процесът беше поверен в ръцете на дванайсет човека, които изглеждаха непредубедени.

— Да изберем две резерви — подкани ги съдията.

В седем часа вечерта новоизбраните съдебни заседатели се събраха в залата и се организираха съгласно наставленията на съдия Атли. Тъй като беше първият избран, първото извикано име, първият, заел мястото си, и понеже по всичко личеше, че е дружелюбен човек с искрена усмивка и мила дума за всеки, господин Невин Дарк беше избран за председател.

Денят беше дълъг, но вълнуващ. Докато шофираше към къщи, той изгаряше от нетърпение да поговори с жена си и да й разкаже всичко. Съдия Атли ги бе предупредил да не обсъждат делото помежду си, но не бе казал нищо за съпругите.