![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Ей, Джейк, само за твое сведение, на един от съдебните заседатели не му е там мястото — заяви Уили Трейнър.
— Вероятно е твърде късно, но те слушам.
— На втория ред е и се казва Доули, Франк Доули.
Джейк бе забелязал, че Уили през целия ден си води записки.
— Добре, какво е намислил Франк? — попита Джейк.
— Има далечен братовчед, който живее в Мемфис. Преди шест-седем години петнайсетгодишната му дъщеря била отвлечена от някакви чернокожи изверги пред търговски център в Източен Мемфис. Няколко часа я държали в някакъв микробус. Направили й ужасни неща. Момичето оцеляло, но не било на себе си и не разпознало никого. Нямало арестувани. Две години по-късно се самоубило. Истинска трагедия.
— Защо ми го казваш чак сега?
— Припомних си името едва преди час. По онова време бях в Мемфис и си спомням, че имаше членове на семейство Доули от окръг Форд. По-добре го разкарай, Джейк.
— Не е толкова лесно. Всъщност на този етап е невъзможно. Разпитан е от адвокатите и от съдията и е отговорил както трябва.
Франк Доули беше на четирийсет и три години и беше собственик на компания за ремонт на покриви, близо до езерото. Твърдеше, че не знае нищо по случая на Сет Хъбард и изглеждаше доста непредубеден.
Много ти благодаря, Уили, няма що.
— Извинявай, Джейк, но не се сетих в съда. Иначе щях да ти кажа.
— Няма нищо. Ще се справя някак.
— Като оставим настрана Доули, какво мислиш за съдебните заседатели?
Джейк разговаряше с журналист, така че заложи на сигурно.
— Съставът е добър — каза той. — Трябва да затварям.
Реакцията на Хари Рекс гласеше:
— Този тип ме притесняваше. Нещо у него не е както трябва.
В отговор на което Джейк изстреля:
— Не помня да си казал нещо. Лесно е да обясняваш впоследствие.
— Много си избухлив.
— Стори ми се, че с радост ще изпълни дълга си. Дадох му осмица — обади се Порша.
— Е, няма мърдане — каза Джейк. — Отговорил е както трябва.
— Може би ти не си го питал каквото трябва — каза Хари Рекс и отново отпи от бирата си.
— Много ти благодаря, Хари Рекс. Да знаеш в бъдеще, че по време на избора на съдебни заседатели адвокатите обикновено нямат право да задават въпроси от сорта на: „Господин Доули, вярно ли е, че ваша далечна братовчедка е била изнасилена от банда чернокожи в Мемфис?“, и причината за това правило е, че адвокатите по принцип не знаят за тези ужасни престъпления.
— Прибирам се. — Хари Рекс отпи още една глътка бира.
— Добре е всички да се прибираме — каза Порша. — Не постигаме нищо съществено.
Беше почти десет и половина, когато угасиха осветлението. Джейк обиколи площада, за да си проветри главата. В кантората на Съливан светеше. Уейд Лание и екипът му още бяха там, още работеха.
41
Когато Джейк защитаваше Карл Лий Хейли, встъпителната му реч бе продължила само четиринайсет минути. Руфъс Бъкли беше започнал с маратон от час и половина, който приспа съдебните заседатели, така че сбитото изложение на Джейк, което последва, беше посрещнато добре и беше високо оценено. Хората го слушаха и попиваха всяка дума. „Съдебните заседатели са пленници — твърдеше Лушън, — затова давай кратко.“
По делото за завещанието на Хенри Сет Хъбард целта на Джейк беше да се побере в десет минути. Той се качи на подиума, усмихна се на новите заинтригувани и нетърпеливи лица и започна:
— Госпожи и господа съдебни заседатели, вашата работа не е да раздадете парите на Сет Хъбард. Те са много и са спечелени от самия него до последния цент. Не от вас, не от мен, не от адвокатите в тази съдебна зала. Той рискувал, понякога вземал големи заеми, не се съобразявал със съветите на доверените си сътрудници, ипотекирал къщата и земята си, сключвал сделки, които на хартия изглеждат неизгодни, вземал още заеми, поемал наглед възмутителни рискове и накрая, когато научил, че умира от рак на белия дроб, разпродал цялото си имущество. Обърнал всичко в брой, разплатил се с банките и преброил парите си. Бил спечелил. Оказал се прав, а всички останали грешали. Човек няма как да не се възхищава на Сет Хъбард. Не го познавам, а ми се иска да го познавах.
За колко пари става дума? Ще чуете показанията на господин Куинс Лънди. Той седи ето тук и е назначен от съда да управлява наследството на Сет Хъбард. Стойността на въпросното наследство възлиза на двайсет и четири милиона долара.