Сянката на чинара [bg]

— Да, господин съдия, но нали не е задължително?

— О, не. Ако искате да изпълните дълга си, това е достойно за възхищение. Благодаря ви.

Една жена съобщи, че преди време е работила в склад за дървен материал, собственост на Сет Хъбард, но това нямаше да бъде проблем. Съдия Атли съобщи имената на двете съпруги на Сет и попита дали някой ги познава. Една жена заяви, че по-голямата й сестра е била приятелка на първата му съпруга, но това било отдавна. Хършъл Хъбард и Рамона Хъбард Дафо бяха помолени да се изправят. Те се усмихнаха неловко на съдията и на съдебните заседатели, после седнаха. Съдия Атли последователно попита кандидатите дали ги познават. Вдигнати бяха няколко ръце, всички на бивши съученици от гимназията в Клантън. Съдия Атли зададе поредица от въпроси. Хората твърдяха, че знаят малко за случая и че ограничената информация няма да им повлияе.

Стана непоносимо досадно. Въпросите на съдия Атли заемаха няколко страници. По обед дванайсет от петдесетте кандидати бяха освободени, всичките бели. От останалите трийсет и осем единайсет бяха чернокожи и нито един не беше вдигал ръка.

През обедната почивка адвокатите се събраха на групи и започнаха да обсъждат кой е приемлив и кой трябва да бъде изхвърлен. Без да обръщат внимание на изстиналите си сандвичи, те заспориха относно езика на тялото и израженията на хората. В кабинета на Джейк обстановката беше по-светла, защото кандидатите бяха по-тъмни. В заседателната зала във фирмата на Съливан настроението беше по-мрачно, защото чернокожите натежаваха. От единайсетте човека нито един не бе признал, че познава Лети Ланг. Невъзможно в толкова малък окръг! Явно действаше някакъв заговор. Специализираният им консултант Майрън Панки беше наблюдавал няколко човека внимателно по време на интервюто и нямаше никакви съмнения, че те правят всичко по силите си да бъдат включени в журито. Само че Майрън беше от Кливланд и не знаеше почти нищо за чернокожите от Юга.