Сянката на чинара [bg]

Порша минаваше ту в единия, ту в другия лагер. Преди съдебните заседатели да заемат местата си, тя клонеше към пълно разкриване на фактите. Но след като видя десетте бели лица и само двете черни, започна да се обезверява дали изобщо имат някакъв шанс. След като всички свидетели дадяха показания, след като всички адвокати млъкнеха, след като съдия Атли изречеше мъдрите си слова, възможно ли беше тези десет бели заседатели да се вгледат дълбоко в себе си и да намерят смелостта да подкрепят последната воля на Сет? В момента, изтощена и разтревожена, тя се съмняваше в това.

Телефонът звънна и Порша вдигна.

— Лушън е — съобщи тя и подаде слушалката на Джейк.

— Ало? — извика той.

От Аляска му докладваха:

— Открих го, Джейк. Приятелчето тук е Ансил Хъбард и никой друг.

Джейк въздъхна.

— Е, това май е добра новина, Лушън. — Той закри слушалката с ръка и каза: — Ансил е.

— Вие какво правите? — попита Лушън.

— Подготвяме се за утре. Аз, Порша и Хари Рекс. Пропускаш купона.

— Избрани ли са съдебните заседатели?

— Да. Десет бели, двама чернокожи, никакви изненади. Разкажи ми за Ансил.

— Доста е зле. Раната в главата му е инфектирана и лекарите са притеснени. Тъпчат го с лекарства, антибиотици и болкоуспокояващи. По цял ден играем карти и разговаряме за всичко. Той ту се свестява, ту отново се унася. Накрая споменах за завещанието и го осведомих, че брат му му е завещал един милион долара. Привлякох вниманието му и той призна кой е. Половин час по-късно беше забравил.

— Да съобщя ли на съдия Атли?

Хари Рекс поклати глава.

— Според мен не — отговори Лушън. — Процесът вече е започнал и няма да спре заради това. Ансил не може нищо да промени. Със сигурност няма да присъства заради спукания си череп и заради проблема с кокаина, който му е увиснал на врата. Сигурно ще лежи известно време в затвора. Ченгетата ми се струват твърдо решени.

— Поразходихте ли се из родословието?

— Да, много подробно, но той призна доста по-рано. Разказах му историята на семействата Риндс и Хъбард, като поставих акцент върху загадката, свързана със Силвестър. Той не се заинтересува особено. Утре пак ще опитам. Мисля да се прибирам утре следобед. Искам да видя поне част от процеса. Сигурен съм, че здравата ще оплетете конците, преди да се върна.

— Несъмнено, Лушън — отговори Джейк и затвори.

Преразказа разговора на Хари Рекс и на Порша, които се заинтригуваха, но имаха да решават други проблеми. Фактът, че Ансил Хъбард е жив и живее в Аляска, нямаше да означава нищо в съдебната зала.

Телефонът отново звънна и Джейк грабна слушалката.