Сянката на чинара [bg]

Както вече казах, не е ваша работа да раздавате парите на Сет, нито да решавате кой какво и колко да получи. Ваша работа е да отсъдите дали Сет е съзнавал какво прави. Правният термин е дали е притежавал „завещателна дееспособност“. За да направи законно завещание, независимо дали е написано на хартиен плик за покупки, или напечатано от пет секретарки в голяма кантора и подписано пред нотариус, човек трябва да е способен да завещава. Този правен термин е лесноразбираем. Означава, че човек трябва да знае какво прави, госпожи и господа, а Сет Хъбард е съзнавал прекрасно какво прави. Не е бил луд. Не се е самозаблуждавал. Не е бил под въздействието на болкоуспокояващи или на други лекарства. Бил е психически здрав и нормален като всички вас, дванайсетте съдебни заседатели тук.

Някой би казал, че човек, който планира самоубийството си, не е здравомислещ. Човек трябва да е луд, за да самоубие, нали? Невинаги. Не непременно. В качеството на съдебни заседатели, от вас се иска да се облегнете на собствения си житейски опит. Може би познавате някой, близък приятел или дори член на семейството, който е стигнал до края на пътя и е решил сам да избере как да го напусне. Той луд ли е бил? Може би, но по-вероятно не. Сет със сигурност не е бил. Прекрасно е съзнавал какво прави. Цяла година се е борил с рака на белия дроб, минал е през няколко серии химиотерапия и лъчетерапия, винаги без успех, и туморите в крайна сметка са метастазирали в ребрата и гръбнака му. Имал е ужасни болки. При последното посещение при лекаря му е оставал по-малко от месец живот. Когато прочетете какво е написал в деня преди смъртта си, ще се уверите, че Сет Хъбард напълно е контролирал живота си.

Джейк държеше в ръка бележките си, за да си помага, но всъщност не поглеждаше към тях. Крачеше напред-назад пред съдебните заседатели, поглеждаше всеки в очите, говореше бавно и ясно, като че ли седяха в дневната му и си бъбреха за любимите си филми. Но всяка дума беше написана някъде. Всяко изречение беше репетирано. Всяка пауза беше премерена. Изборът на подходящия момент, интонацията, ритъмът — всичко беше запаметено почти до съвършенство.

Дори най-заетият адвокат прекарва само малка част от времето си пред съдебните заседатели. Тези мигове са редки и Джейк им се наслаждаваше. Беше актьор, който произнасяше монолог на сцената, говореше мъдри слова пред избрана публика. Пулсът му се ускори, коремът му се сви, коленете му омекнаха. Притеснението обаче беше овладяно и Джейк говореше спокойно пред новите си приятели.

Вече пет минути, без да пропусне нито дума. Оставаха му още пет минути и най-трудното тепърва предстоеше.

— Госпожи и господа, тази история има неприятна част и тъкмо заради нея всички сме тук. Сет Хъбард има живи дъщеря и син и четирима внуци. В завещанието си той не им оставя нищо. Казано с прости и ясни, но също и болезнени думи, Сет категорично лишава семейството си от правото да го наследи по силата на това завещание. Очевидният въпрос е защо. Ние по природа сме склонни да се запитаме: защо човек би постъпил така? Не е ваша отговорността обаче да изясните този въпрос. Сет е постъпил по този начин по причини, известни единствено на него. Можел е да завещае всеки долар на Червения кръст или на някой лукав евангелист, или на комунистическата партия. Това си е негова работа, не е ваша, не е моя, нито пък е работа на този съд.