Гравитационна дъга [bg]

Слотроп протяга ръка, гаси цигарата на пода. Колко лесно могат да пламнат тези ангелски-бели дървени стърготини. Лежи тук в раздрънкания и разкривен самолет, лежи колкото е възможно по-неподвижно, проклети глупако, изиграха те, отново те изпързаляха. Ричард Халибъртън, Лоуел Томас, Бойскаутите и Младите Мотористи551, пожълтелите купища „Нешънъл Джиографик“ горе в стаята на Хоган, вероятно всички са го лъгали и не е имало никой тогава, дори и колониален призрак на тавана, за да го просветли…

Разтърсващи въздушни ями, приплъзване, завой и внезапно почти отвесно кацане, пльос, екипаж от скапани загубеняци, все едно прогимназистчета водят хвърчила на летен лагер и през илюминатора прониква сивкава швейцарска утринна светлина, а Слотроп е скован от болки във всички възможни стави, мускули и кости. Време е да отвърне на удара.

Слиза от самолета без произшествия, смесва се с прозяващата се навъсена тълпа летищни работници, ранни пътници, експедитори. Летище Коантрен рано сутринта. Потресаващо зелени хълмове от едната страна, кафяв град от другата. Паважът на улиците е гладък и мокър. В небето бавно плуват облаци. Връх Монблан казва здравей, езерото също подхвърля привет, Слотроп купува 20 цигари и местния вестник, пита за посоката, качва се на пристигналия трамвай и, окончателно разсънен от нахлуващия през прозорците и вратите студен въздух, се дотърколва в Мирния Град.

Срещата с неговата аржентинска връзка е определена в кафене „Л’Еклипс“552, доста отдалечено от тролейбусните линии, по калдъръмена улица излизаща на площадче обрамчено с плодови и зеленчукови сергии с бежови навеси, магазини, други кафенета, балкони със саксии, току-що измити тротоари. По страничните улици тичат насам-натам кучета. Слотроп се разполага с кафе, кроасан и вестник. Облаците скоро се разсейват. Слънцето хвърля сенки през площада стигащи почти до Слотроп, който седи с наострени антени. Като че ли никой не го наблюдава. Той чака. Сенките отстъпват, слънцето се издига и после започва да клони към залез, най-после изниква неговият човек, точно такъв както му е бил описан: буеносайрески дневен черен костюм, мустаци, очила със златни рамки и си подсвирква старо танго от Хуан д’Ариенсо553. Слотроп демонстративно рови из джобовете си, изважда чуждестранната банкнота, която Скуалидоци му е наредил да използва: гледа я подозрително, става, приближава се.