Фурията на Първия лорд [bg]

Глава 37

Амара видя как пламъците погълнаха първото нападение на ворда.

Всичко се беше развило горе-долу по план. Когато призователите на огън запалиха малките тунели, пълни с масло, пламъците бързо се разпространиха по тях на разстояние около половин миля, създавайки постоянен източник на огън. През отворите за въздух започна да излиза черен дим.

След това, когато скритите Върховни лордове изпратиха мощната буря, обхванала долината, те избухнаха. Земята изригна в огън и парчета натрошени въглища се бяха пръснали навсякъде. Наред с въглищата отвсякъде пръсна масло и в един момент цялата долина беше обхваната от огън.

Застанал зад Амара, Бърнард надникна в изкривеното пространство, което тя беше създала между разперените си ръце, и доволно изсумтя.

— Тави направи подобно нещо в Елинарх, но на обратно — каза той на Върховен лорд Рива.

— Как така? — попита Рива.

— В Елинарх — поясни Амара, за да щади челюстта на своя съпруг — той първо нагря каменната настилка, за да прогони канимите от нея и да ги накара да влязат в сградите на града. А после подпали сградите.

Рива се взря в обхванатата от пламъци равнина и потръпна.

— Жестоко.

— Наистина — каза Амара.

— Момчето завършва всичко, което започне — каза Бърнард. Устата му се изкриви в усмивка. — Негово височество, момчето.

Рива се обърна да ги погледне замислено и двамата.

— Мислите ли, че наистина е на път?

— Каза, че е — отвърна Бърнард.

— Но той има толкова малко хора.

Бърнард изсумтя.

— Момчето нямаше никого, освен един невъоръжен роб, когато спря маратите във Втора Калдеронска — той се обърна с лице към Рива и срещна погледа му. — Ако казва, че идва да се бие, повярвайте му.

Лорд Рива замислено погледна Бърнард. В равнината огънят започваше да затихва, оставяйки половин миля нажежени въглища по земята. Въздухът отгоре трептеше от жегата. Горящият хитин на ворда мирише просто отвратително, помисли си Амара.

Над главите им се чу глух рев на въздушни потоци, когато Върховните лордове, след като бяха изпълнили задачата си, се прибираха в единна формация.

— Бърнард — тихо каза Амара.

Съпругът й погледна към долината и кимна. После се обърна към Джиралди и каза:

— Сигнал за отстъпление. Оттегляме се зад следващата стена.

Джиралди отдаде чест и предаде заповедта на тръбача. Скоро сигналът отекваше нагоре-надолу по дължината на стената. Центурионите закрещяха заповеди. Мъжете започнаха да се оттеглят по стълбите, извеждащи от стените, и да оформят своите единици.

Няколко секунди по-рано бяха тръгнали и маратските гарганти — с широката си, бавна стъпка те бързо стигнаха до мястото. Ранените бяха натоварени върху животни, чиито седла бяха подготвени да ги носят безопасно.

— Граф Калдерон — каза Рива с малко приповдигнат и официален тон, — осъзнавам, че отношенията ни бяха… обтегнати. И че несъмнено вие сте работили много усилено, за да подготвите защитата на долината. Независимо от това бих искал да предложа уменията си и тези на моите инженери за всякаква възможна помощ.