![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Бърнард отново го погледна.
— Аз не съм много добър войник, ваше превъзходителство — продължи Рива. — Но разбирам от строителство. И някои от най-добрите архитекти и инженери на Империята работят в моя град.
Бърнард хвърли поглед към Амара, която с лека усмивка се преструваше, че наблюдава врага.
— За нас е чест, ваша светлост — каза Бърнард. — Джиралди ще ви заведе при Плувус Пентий. Той води книгите и графиците ни по този проект и ще знае къде вие и вашите хора ще бъдете най-полезни.
Рива подаде ръка на Бърнард и се усмихна.
— Успех, графе.
Бърнард му отговори с леко тъжна усмивка.
— Нека е за всички нас.
Рива и Джиралди тръгнаха, а Бърнард даде заповед на останалата част от командния състав да започне отстъплението към кулата.
Амара пристъпи до съпруга си и преплете пръсти с неговите. Бърнард се загледа в полето светещи въглища. Притеснителни пожари бяха започнали по краищата, където топлината беше изсушила околната почва.
Отвъд завесата от трептящ въздух вордът се трупаше, движеше се и преливаше като едно същество с милион крайници. Беше невъзможно да се разберат каквито и да е било подробности, освен факта, че бяха там — и че все повече от тях продължаваха да пристигат.
Амара потръпна.
— Не трябва ли да тръгваме? — попита тя съпруга си.
— Има още малко време — каза Бърнард. — Това е красотата на плана. Той прави две неща едновременно. Убива ворди и ни дава време да се оттеглим на по-укрепена позиция.
Той замълча и продължи да гледа на запад.
Амара прошепна много тихо:
— Мислиш за Исана.
— Тя е моята сестра — каза Бърнард.
— Чу какво каза Ерен.
Изражението на Бърнард се втвърди. Той стисна юмрук и удари в един от ниските зъбци на стената. Мрежа от пукнатини плъзна по протежението на камъка.
— Кралицата я държи.
Амара сложи ръка на юмрука му и нежно го стисна. Бърнард затвори очи и направи видимо усилие да се отпусне. Миг по-късно юмрукът му отново се сви.
— Надявах се, че това ще я привлече — прошепна той. — Тя щеше да избяга от конфронтация, но можеше да ни отведе до Исана.
— Вордската кралица е всичко друго, но не и глупава — каза Амара. — Тя вероятно знае, че планираме да я убием.
Бърнард изсумтя.
— Трябва да я накараме да излезе. Да се покаже. Ако не можем да направим това, край на всичко.
— Знам — тихо каза Амара. — Но тя също го знае.
Бърнард отново потърка челюстта си.
— Как е Маша?
— Оливия казва, че е уплашена — каза Амара. — Усеща, че става нещо лошо.
— Горкото дете — каза Бърнард. — Прекалено проницателно, от което само страда.
— За душевното й спокойствие, може би — каза Амара. — Но не и по отношение на друго.
Той изръмжа одобрително.
— Предполагам, че не бива да губим повече време.
Той прилепи два пръста към устните си и рязко изсвири. Конете им изцвилиха и потеглиха в тръс към най-близките стълби.
Амара го погледна с усмивка.
— Как го правиш?
— Не е трудно — каза Бърнард. — Ти просто…
Той рязко млъкна, когато облак бяла пара внезапно се издигна от далечната страна на покритото с въглища поле. Амара също погледна натам и усети как затаява дъх. Облакът удвои размера си и после отново го удвои. По краищата си стана полупрозрачен.
— Пара — възкликна Амара.
— Водно призоваване? — промърмори Бърнард и вдигна поглед нагоре. Само няколко бели, невинни облака препускаха по небето, но от никой от тях не валеше дъжд. — Как?
Амара се намръщи, после предположи.
— Сигурно са отклонили река. Както направи Акватайн в Алера Империя.
Бърнард се замисли за секунда, после кимна.
— Малката гъска е на около миля и половина отвъд последния хълм. Възможно ли е да са я отклонили толкова далеч?
Амара се опита да си представи релефа на терена, особено хълмовете.
— Невероятно е — каза тя. — Тук трябва да сме на тридесет или четиридесет фута по-високо от най-близката точка на реката.
Облакът ставаше все по-голям и надигащата се пара започна да се приближава към позицията им на стената.