Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Сириус бе със същата опърпана сива мантия, която носеше след бягството си от Азкабан. Черната му коса бе по-дълга, отколкото когато се появи сред пламъците на камината, и отново бе рошава и сплъстена. Видът му беше доста занемарен.
— Пилето! — дрезгаво проговори той, след като извади от устата си смачканите броеве на „Пророчески вести“ и ги хвърли на пода на пещерата.
Хари отвори чантата и му подаде увитите пилешки бутчета и хляба.
— Благодаря! — рече Сириус и едва разгънал пакета, грабна едно бутче, седна на камъка и откъсна със зъби голямо парче месо. — Напоследък се хранех главно с плъхове. Не смеех да крада твърде много храна от Хогсмийд, за да не привличам вниманието.
И широко се ухили на Хари, който насила му се усмихна в отговор и попита:
— Защо дойде тук?
— Изпълнявам дълга си на кръстник — отвърна Сириус, гризейки кокала досущ като куче. — Не се безпокой за мен, преструвам се на добродушно улично псе. — Той продължи да се усмихва, но като видя напрегнатото изражение по лицето на Хари, заговори сериозно. — Искам да съм наблизо. Последното ти писмо… Е, най-меко казано, нещата стават подозрителни. Аз грабвам вестника веднага щом някой го остави… И като гледам накъде отива работата, не съм единственият, който се тревожи.
Той посочи с глава пожълтелите вестници, хвърлени на земята, а Рон взе един от тях и го разтвори. Хари продължаваше да гледа Сириус с тревога.
— Ами ако те хванат? Ако те види някой?
— Тук наоколо само вие тримата и Дъмбълдор знаете, че съм зоомаг — отвърна Сириус, вдигна рамене и продължи да поглъща пилешкото.
Рон смушка Хари и му подаде вестниците. Бяха два броя на „Пророчески вести“ — в единия той видя заглавие „Загадъчното заболяване на Бартемиус Крауч“, а в другия прочете: „Все още не е намерена вещицата от министерството. Министърът на магията се ангажира лично със случая.“
Хари прегледа набързо статията за Крауч. Особено впечатление му направиха няколко фрази: „…не е забелязван на обществено място от ноември насам… домът му изглежда необитаем… От болницата за магьоснически заболявания и травми «Свети Мънго» не дават сведения… министерството отказва да потвърди слуховете, че е сериозно болен…“
— Написано е така, като че той е на смъртно легло — замислено рече Хари. — Ама не може да е толкова болен, щом е успял да се стигне чак дотам…
— Брат ми е личен секретар на Крауч — съобщи Рон на Сириус. — Той твърди, че шефът му страда от преумора.
— Наистина изглеждаше болнав, когато го видях за последен път отблизо — бавно каза Хари, като не спираше да чете. — Това беше вечерта, когато името ми излезе от бокала.
— Да не е имал угризения на съвестта, загдето уволни Уинки? — иронично подметка Хърмаяни. Тя продължаваше да гали Бъкбийк, който чупеше с човката си пилешките кости. — Обзалагам се, че съжалява… след като е разбрал какво е да живее без нея…
— Хърмаяни се е побъркала на тема домашни духчета — обясни Рон на Сириус и я погледна изпод вежди.
Сириус обаче прояви интерес.
— Крауч е уволнил домашния си дух?
— Ами да, още след финала на Световното по куидич — отвърна Хари и се впусна да разказва как се бе появил Черния знак, как бяха заварили Уинки с магическата пръчка на Хари в ръка, което беше разгневило господин Крауч.
Когато Хари свърши, Сириус вече се бе изправил и крачеше из пещерата.
— Нека сега да изясним нещата — каза той след малко, като размаха ново пилешко бутче. — За пръв път сте видели Уинки в най-горната ложа. Тя е пазела място за Крауч. Така ли?
— Точно така — отвърнаха тримата в един глас.
— Обаче Крауч не дойде да гледа мача?
— Да — потвърди Хари. — Доколкото си спомням, каза, че бил много зает.
Сириус обиколи мълчаливо цялата пещера. После попита:
— Хари, ти провери ли дали магическата пръчка е в джоба ти, когато напусна ложата?
— Ами… — опита се да си спомни Хари. — Не — каза той накрая. — Потрябва ми едва когато стигнахме до гората. Потърсих я в джоба си, но там беше само всевизорът. — Той изведнъж впери очи в Сириус. — Да не искаш да кажеш, че този, който е очертал Черния знак, е откраднал пръчката ми още в ложата?
— Не е изключено — отвърна Сириус.
— Уинки не може да е откраднала пръчката! — провикна се Хърмаяни.