Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Никой не знаеше откъде точно идваха идеите на чаросплетниците. Ала както Маските заграбваха частици от своите притежатели и ги запазваха в себе си, така и късовете вещерски камък съдържаха фрагменти от Арикарат. Тъмното знание, което се съдържаше в тях, се разкриваше чрез мечти, видения и моменти на проникновение, които чаросплетниците в никакъв случай не биха могли да постигнат сами. Пододбно на фенери в гъста мъгла, в съзнанието им проблясваха откровения, някои от които бяха толкова зловещи и чужди, че запращаха онези, които ги бяха съзрели, в бездната на лудостта, а други лежаха на ръба на разума — неразбираема математика, комбинации от данни, които водеха до странни резултати, причудливи логически връзки и всевъзможни налудничави идеи. Процесът на предаване на информация не беше особено ефективен — на всеки хиляда засечки се падаше по един миг на шокиращo проникновение, — ала именно тези мигове движеха чаросплетниците. Под привидната анархия в Адерач всъщност господстваше хладна и сурова целеустременост.
Ткиуратците нападнаха рано сутринта, веднага щом научиха за засадата, в която бяха попаднали силите на Реки. Татуираните мъже и жени се прокрадваха от вътрешната страна на невидимата преграда, а настъплението им беше прикрито от Сестрите. Когато първите гнусоврани се появиха в небето, Аленият орден ги отпрати надалеч, а когато един от вещерите започна да оглежда района, където се намираха, посестримите го заслепиха с ловките си умения. Засега всичко се развиваше добре — надеждите на Кайлин, че чаросплетниците няма да очакват атака от север, се бяха оправдавали.
Когато моментът настъпи, ткиуратците изоставиха прикритието си и се втурнаха напред, надавайки бойни викове. Кайку се намираше в ариергарда заедно с част от Сестрите. В околностите на Адерач имаше поне двеста Различни зверове, които изпълняваха ролите на стражи. Веднага щом забелязаха врага, те се опитаха да отрежат пътя му.
Двеста Различни хищници можеха да причинят големи щети дори на такива опитни бойци като ткиуратците, ала изчадията не координираха действията си и се нахвърлиха върху окхамбските жители, без да се ръководят от някаква тактика. Татуираните бойци ги насякоха на парчета.
При вида на Адерач Кайку почувства прилив на дива радост. Манастирът бе притаен в подножието на колосалния връх Аон, който се издигаше високо в бледото небе вдясно от тях. Близостта на целта им и вихрещата се битка пред тях я извадиха от сантименталния унес, в който бе изпаднала след свалянето на Маската предишната нощ. Богове, съзнанието й още тръпнеше от омерзителната наслада, с която я бе дарил проклетият предмет, и част от нея не спираше да я подтиква да я сложи отново, нашепвайки й колко страшна и респектираща ще бъде с нея. Ала младата жена вече носеше другата си маска — тази на Аления орден — и се опитваше да си внуши, че тя й бе напълно достатъчна. Кайку се усмихна горчиво на иронията на ситуацията — използваше едната маска, за да отблъсне изкушенията на другата.
Тя мярна за миг Тсата, който се сражаваше ожесточено с Различните твари; чертите на лицето му бяха обтегнати, докато посичаше връхлитащата го група фурии. В следващия момент обаче татуираният мъж изчезна сред хаоса на битката, а преди Кайку да успее да го зърне отново, чаросплетниците ги нападнаха.
Силата на атаката им бе потресаваща — никоя от Сестрите не очакваше подобна ярост. Вещерите се спуснаха върху тях като орда побеснели демони, връхлитайки със страшна сила; Кайку никога преди не ги бе виждала толкова разярени. Враговете им бяха бесни, задето бяха измамени, но гневът им се увеличаваше още повече от обстоятелството, че жени бяха успели да проникнат в тази мъжка обител, появявайки се в такава близост до сърцето им. Под тази демонична ярост се таеше отчаян страх, защото знаеха, че са допуснали грешка и че съперниците им се намират достатъчно близо, за да достигнат до най-ценното им съкровище.
Първият сблъсък бе брутален и Сестрите за малко да рухнат под свирепата атака, защото не можеха да посветят цялото си внимание на схватката, докато не се абстрахират напълно от физическия свят. Притиснати от необходимостта да тичат към манастира, те се сражаваха в движение. Яростта на вещерите обаче им направи лоша услуга — освирепели от гняв, те не бяха достатъчно прецизни в ударите си и Сестрите успяха да отвърнат на атаката, изплитайки капани и защити около себе си.