Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Реки поддържаше връзка с ткиуратците, откакто бяха слезли на брега, но през това време напрежението сред войниците му бе достигнало критичната си точка. Различните зверове бяха изчезнали, с изключение на гнусовраните, които се рееха на недостижима за оръжията им височина. Ако изчисленията на Сестрите бяха точни, щяха да достигнат вещерската бариера след по-малко от час. Ткиуратците вече бяха успели да я преминат под прикритието на нощта и бяха заели позиции от вътрешната й страна. На пътя на пустинните воини обаче не се изпречваха никакви врагове и именно това притесняваше Реки.
Беше прекалено лесно. Самият проход бе доста опасен — плитка долина, застлана с глинести шисти и гранитни плочи, от двете страни на която се издигаха високи върхове. След изнурителния преход из враждебната пустош на стръмните върхове трябваше да е доволен, че най-накрая ги чакаха няколко километра равен терен. Хората му бяха останали без сили от тежкото пътуване и имаха нужда от почивка, ала оскъдното време, с което разполагаха, просто не го позволяваше. С напредването на деня шансовете да бъдат забелязани от реещите се гнусоврани нарастваха и тайната им операция щеше да бъде разкрита.
И ето че сега трябваше да преминат през този необичайно спокоен проход.
Реки бе разпратил всички разузнавачи, с които разполагаше, да претърсят околните райони, но никой не откри и следа от врага. Младият баракс помоли Сестрите, които ги придружаваха, да сторят същото, но и техните усилия не доведоха до никакъв резултат. Навярно вещерите събираха силите си около Адерач, а може би ги разполагаха вътре в самия манастир. Това усложняваше значително ситуацията. Така щеше да е много по-трудно да подмамят чаросплетниците извън стените на убежището им, да не говорим и че щяха да разполагат с много повече време, за да унищожат вещерския си камък, ако се стигнеше до там. А това щеше да е катастрофално за Империята.
Асара яздеше до него, заобиколена от пустинните бойци, които се точеха из тесния проход. Копитата на манкстуата й потракваха по гранитната плоча, а тя самата се опитваше да събере в едно образа на мъжа до себе си с този на момчето, което бе съблазнила преди толкова време в Императорската цитадела. Невъзможна задача. Реки не беше голям воин — силата му беше в тактиката и той никога не се сражаваше в предните редици като някои баракси, — но сега определено изглеждаше като такъв. Някога стеснителен и плах, сега братът на Лараня беше самоуверен и решителен и бойците му бяха готови да дадат живота си за него.
Асара бе наблюдавала отблизо тази промяна, която едва ли щеше да се осъществи без нейна помощ. Обстоятелството, че има такава необикновена красавица за любовница, а после и за жена, направи чудеса със самочувствието на неуверения баракс. Тя му бе останала вярна и предана, винаги го подкрепяше в начинанията му и го насочваше в правилната посока, а Реки я слушаше и следваше съветите й. Когато беше с нея, той вярваше, че може да постигне всичко, и тъй тази вяра се превърна в реалност. Последните четири години бяха отлетели неусетно за Асара — на нейната възраст времето течеше ужасно бързо. Тя имаше тялото и лицето на богиня на двадесет жътви, но душата й беше на деветдесетгодишна старица.
Нещата обаче не се развиваха както трябва. Над взаимоотношенията им бе надвиснал облак, който ставаше все по-мрачен и по-мрачен. Съпругът й все по-често я разпитваше за миналото й; любовта му към нея го отравяше. Въображението му рисуваше десетки ужасни сценарии, които той й разказваше, за да провери реакцията й, и непрекъснато правеше отчаяни предположения за детството й, дебнейки всеки неин жест, който би могъл да потвърди хипотезата му. Това се бе превърнало в истинска мания; в обсебеност, чийто червей го разяждаше отвътре и се хранеше с любовта му към нея. Ако Асара не бе завъртяла главата му до такава степен, това едва ли щеше да се случи и навярно Реки нямаше да недоволства от неведението си, но тя имаше достатъчно голям опит с представителите на силния пол и знаеше, че съпругът й или щеше да намери отговорите на въпросите, които го тормозеха, или щеше да извърши нещо безумно. Познаваше мъже, които бяха погубвали партньорките си при подобни случаи, а други се хвърляха от високите крайморски скали, избирайки смъртта пред терзанията.
Изглежда скоро щеше да се наложи да го изостави.
Целият й живот представляваше един низ от временни епизоди, прекъсвани от моментите, когато истината за същността й излизаше на бял свят и тя трябваше да замине надалеч. По някое време хората започваха да забелязват, че тя не остарява, че раните й зарастват с необикновена бързина или пък в района на местонахождението й започват да се появяват множество смъртни случаи. През последните две-три седмици Спящата смърт покоси няколко души от армията на Реки и хората започнаха да говорят за чума. Това не бе особено мъдро от нейна страна, ала Асара бе гладна. Всъщност, никога през живота си не се бе чувствала по-гладна и тайнствената красавица прекрасно знаеше причината за това — разбра го преди седмица, когато внезапно се събуди посред нощ до съпруга си.