Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
На фона на утринната светлина коридорът на манастира, по който поеха, изглеждаше още по-мрачен. Кайку забеляза, че стените му бяха построени под различни ъгли и в единия си край бяха по-високи от другия. Тук-там от двете страни на прохода се виждаха врати, ала размерите им бяха прекалено малки за всяко същество, по-голямо от куче. Изкривената перспектива й причини световъртеж и болки в главата.
В следващия момент Тсата изникна до нея и я хвана за ръката. Кайку се зарадва на появата му и двамата се затичаха заедно из осеяния с каменни отломки коридор. От време на време ткиуратците се натъкваха на Различни хищници, затворени в манастира, и се разиграваха краткотрайни схватки.
Вътрешността на Адерач беше не по-малко извратена от външността му. Коридорите се стесняваха, без да водят до никъде; зад вратите имаше стени; проходите бяха като лабиринти. Всяко следващо помещение криеше някакаква нова чудатост. Натъкнаха се на кристален многосвещник, който висеше над касапска маса, осеяна с късове кървава плът, както и на четириметрова статуя — едновременно отблъскваща и изящно изваяна, — която се извисяваше в загадъчно помещение без врати. (Откриха го, когато една от Сестрите проби дупка в стената.) Едва ли някой щеше да забрави и кръглата зала с черен кладенец в центъра, от където се чуваше кошмарен гладен вой. Малко от нещата, които видяха, имаха някакъв ясен смисъл, и поне до този момент не се бяха натъкнали на нещо като трапезарии или зали за съвещания. Непрекъснато се виждаха доказателства за светкавична евакуация — навсякъде се търкаляха остатъци от храна и най-различни отпадъци; в огнищата продължаваха да къкрят гърнета със задушено, а търкалящите се по земята факли продължаваха да горят. Кайку очакваше да види голнерите — дребните на ръст слуги на чаросплетниците, — ала въпреки че кухненските принадлежности и миниатюрните следи по прашния под свидетелстваха за присъствието им, не зърнаха нито един от тях.
Имаше обаче мъртви Възли. Издължените им, извънредно мършави тела, облечени в черни роби, бяха сгърчени в предсмъртна агония, а от очните прорези на белите им маски продължаваше да се процеждат алени струйки кръв. Стомахът на Кайку се сви, когато си спомни какво се криеше под тези маски. Тсата, който също знаеше отговора на този въпрос, я стисна окуражително за ръката и тя сплете пръсти с неговите.
По всяка вероятност това бяха Възлите, които управляваха Различните хищници, избити от ткиуратците. Кайку се намръщи. Всичко изглеждаше прекалено лесно, а и самите Възли бяха твърде малко за нуждите на манастир като Адерач.
Придружена от Тсата и още неколцина ткиуратци, тъмнокосата Сестра обикаляше от зала в зала. Вещерската архитектура често ги заблуждаваше и ги връщаше отново там, откъдето вече бяха минали веднъж, но в подобни случаи Кайку пробиваше отвори в стените, като все пак внимаваше да не срути тавана върху тях. Другите Сестри се носеха по коридорите над тях, устремени нагоре към кулите.
По едно време Кайку за малко да се сблъска с Кайлин, която влезе в същото помещение, където се намираше и тя, но през друга врата. От стените, пода и тавана на стаята стърчаха полукръгли метални дискове, гравирани с непознати за Кайку йероглифи.
— Това не ми харесва, Кайлин — рече тъмнокосата Сестра.
— И на мен — сподели тревогата си предводителката на Аления орден. — Къде са всички? Защо не ни оказват съпротива? Поне разбрахме, че не са по горните етажи.
Кайку тропна с крак по каменния под.
— Долу са — каза тя. — Изтеглили са се в подземията и ни чакат да дойдем.
Двете жени се спогледаха и веднага си пролича, че по-възрастната е на същото мнение. Сблъсъкът в чаросплетието продължаваше да се вихри, гъделичкайки сетивата им. От време на време Кайку проверяваше как се развиват нещата, но поне засега Сестрите нямаха нужда от помощ.
— Усещаш ли го? — попита по-младата жена. — Вещерския камък. Вече възпрепятства чаросплитането ми — не мога да видя структурата на това проклето място, нито пък да открия някакъв път, който да ни отведе долу.
— Има много пътища, по които да се спуснем там — рече й предводителката на Аления орден. — На мен не ми въздейства както на теб, но вероятно това ще се промени, когато го наближим. — Кайлин разпрати информацията, с която разполагаше, на посестримите си, и Кайку видя всички пътища, водещи към подземията на Адерач. Отговорите последваха незабавно — всяка от Сестрите знаеше мястото си, независимо дали щеше да продъжи да се сражава с чаросплетниците, да проверява горните етажи на манастира, да поддържа връзка с онези от тях, които придружаваха Реки, или да се насочи надолу — към онова, което ги очакваше под зловещия храм.