Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Както всяка една от Сестрите, и Кайку бе охранявана от неколцина ткиуратци, и техните движения й подсказваха накъде да тича, докато се намираше в чаросплетието. Тя действаше в пълен синхрон с посестримите си и изпита чувство на задоволство, когато видя как вещерите попадат в капаните им или полагат огромни усилия, за да се измъкнат от тях. Тези, които бяха твърде бавни, бяха разкъсани на парчета от Сестрите или се изгубиха навеки в задънените лабиринти, оставяйки изгърбените си, лигавещи се тела в състояние на умопомрачение, тъй като бяха безсилни да се завърнат в тях.
По време на суровото им обучение Кайлин бе посветила Сестрите в тайните на най-различни бойни техники и сега Кайку усети как няколко нейни посестрими използват настъпилия хаос, за да напуснат незабелязано полесражението и да потърсят Възлите. Кайку ги бе научила как да проследяват връзките между Различните хищници и техните кукловоди — тя самата бе започнала да го прави интуитивно още в разлома Ксарана, но овладяването на този прийом се оказа доста трудно за повечето Сестри. В крайна сметка обаче те го усвоиха и се възползваха от наученото, а вещерите бяха прекалено погълнати от битката, за да им попречат. Щом откриха Възлите, те взривиха вътрешните им органи; лишени от контрол, тези от изчадията, които още не бяха намерили смъртта си в схватката с ткиуратците, веднага избягаха в дивата пустош.
По някое време Кайку забеляза един облак от разпръснати нишки, който чаросплетниците изстреляха на юг. Това бе зов за помощ, насочен към вещерите, устроили засада на Реки. Нещата се развиваха точно както бе предсказала Кайлин.
Изведнъж Сестрата вдясно от Кайку се преви на две и рухна на земята. Ткиуратците около нея веднага я хванаха и я изправиха, ала тъмнокосата жена знаеше, че е безполезно. Вещерите бяха успели да се доберат до нея. Същността й бе напълно унищожена и тялото й се бе превърнало в празна обвивка, която щеше да престане да функционира всеки момент.
В сражението сред златистите нишки участваха повече чаросплетници, отколкото Сестри; жените обаче бяха по-изкусни, въпреки новите трикове, които опонентите им явно научаваха след всеки сблъсък помежду им. Битката щеше да е сурова, но можеха да я спечелят. Поне докато не се намесеха другите вещери, които в момента се занимаваха с армията на Реки.
Времето беше на страната на враговете им. Трябваше да открият и унищожат вещерския камък колкото се може по-бързо. В противен случай щяха да изгубят всичко.
Погълната от схватката, Кайку почти не обърна внимание на оглушителния рев на ткиуратците и тропота на стъпките им, докато се хвърляха в атака. Различните зверове вече не представляваха заплаха и тя се бе концентрирала над чаросплетниците. Ала с приближаването си до зловещия храм тя почувства и нещо друго. Вещерския камък. Струваше й се, че усеща противното му пулсиране директно в съзнанието си. В сравнение с находището под Адерач всички други вещерски камъни, на които се бе натъквала преди, изглеждаха незначителни — никога досега не се бе възправяла срещу подобно чудовищно присъствие. Щом усещаха силата му от такова разстояние, какво ли щеше да бъде да застанат пред него? За пръв път от началото на мисията Кайку почувства как червеят на съмнението започва да я гризе отвътре.
„Аз мога да те даря с успокоение“, прошепна Маската, скрита под робата й.
Тъмнокосата жена се поколеба за миг и изведнъж един от чаросплетниците се понесе към нея с бързината на стрела. Спаси я единствено намесата на Кайлин — тя омота носещото се към нея острие в множество нишки и го отблъсна настрани.
(( Кайку, концентрирай се! )), нареди й предводителката на Ордена. Кайку се подразни от наставническия й тон, но използва гнева си да прочисти съзнанието си от шепота на Маската. Омразата беше неин съюзник в тази ситуация, без значение към кого беше отправена.
Намираха се пред една от многобройните стени на Адерач — между две крила, които се виеха като ъгловати пипала от двете им страни. Самият зид бе съграден от неравни редици тухли и изглеждаше огънат навътре. Ткиуратците вече ги чакаха пред него.
(( Последвайте ме! )) гласеше заповедта на Кайлин и Кайку и неколцина от Сестрите отделиха фрагменти от съзнанията си, съсредоточени над битката в чаросплетието, и ги изпратиха след Нейно превъзходителство. Те се разположиха по протежението на стената, втъкавайки се в основата й, и тя се срути сред облак прах. Ткиуратците веднага се втурнаха напред, а Кайку ги последва, напускайки битката. Неколцина вещери бяха загинали и поне засега посестримите й не се нуждаеха от помощта й.