Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Битката в чаросплетието внезапно приключи. Вещерите отстъпиха като един и се завърнаха в телата си. Озадачени, Сестрите тъкмо се чудеха дали да ги последват, когато Кайлин им забрани това.
(( Не се оставяйте да ви примамят в капан. Ще се спуснем долу и ще ги довършим там. ))
Адерач беше измамно тих. Никъде не се водеха битки — нито във физическия, нито в незримия свят. Манастирът изглеждаше неестествено спокоен, като се изключи пулсирането на вещерския камък под краката им.
— Хайде — каза предводителката на Аления орден и закрачи напред. Кайку, Тсата и сънародниците му я последваха. Единственото, което знаеше тъмнокосата Сестра, беше, че се намираха близо до централната част на Адерач. Другите Сестри поеха по други пътища. Останалите ткиуратци също се присъединиха към тях, оставяйки околностите на манастира неохранявани. Ако не успееха да постигнат целта си, единственият им шанс за оцеляване се състоеше в това да се махнат от тук, преди армията от Различни хищници, сражаваща се с бойците на Реки, да се е притекла на помощ на чаросплетниците.
В противен случай щяха да се окажат в капан.
Асара натисна спусъка, презареди и стреля отново. Трябваха й още два изстрела, за да пробие масивния череп на челюстника, но най-накрая успя да порази мозъка му. Звярът се строполи на земята, а дългите му бодли потрепериха, докато животът го напускаше.
Плувнала в пот и прах, тя се озърна и потърси с поглед Реки. Съпругът й бе заобиколен от верните си стражи, и макар че беше извадил своя меч наката, по острието не се виждаше и капка кръв; поне досега бойците му го пазеха добре. В момента отблъскваха други два челюстника — масивни чудовища с огромни зъбати муцуни и смъртоносни бодли. Те имаха само по един чифт крайници, които завършваха с три остри, закривени нокътя, а късата им опашка им служеше най-вече за да пазят равновесие. Въпреки че не бяха особено пъргави, бяха доста бързи при фронтални нападения, а бодливата им броня ги правеше изключително опасни при близък бой.
Асара се огледа наоколо. Проходът се бе превърнал в истинска кланица, ала ядрото на пустинната армия все още се държеше, като навярно заслуга за това имаше обстоятелството, че по-голямата част от Различните твари бяха напуснали полесражението. Отначало вещерските пълчища бяха отнели живота на мнозина от войниците, но пълководците на Реки мъдро бяха възприели отбранителна тактика. По някое време обаче нападателите им внезапно се изтеглиха и се насочиха на север, най-вероятно под въздействието на някакъв незнаен сигнал, оставяйки достатъчно голям брой Различните зверове, ето защо сражението продължи. Сега силите на Реки взимаха надмощие, ала ситуацията далеч не беше задоволителна.
Младият баракс също се оглеждаше за съпругата си и когато очите им се срещнаха, в душата му се разля неизразимо облекчение. Внезапно започналата битка ги бе разделила, но ето че сега Асара преметна пушката си през рамо, извади кинжала си и започна да си пробива път към мъжа си.
Челюстниците най-накрая рухнаха на земята, след като бяха успели да повалят трима от бойците на Реки, и хората му тъкмо се прегрупираха, когато съпругата му стигна до тях. Стражите мигом й направиха път и младият благородник се хвърли към нея. Той я прегърна толкова силно, че чак й изкара въздуха, ала в следващия миг внезапно изохка и се отдръпна от жена си, поглеждайки изненадано към ръката си.
Асара улови дланта му, а на лицето й се изписа загриженост. Там, където кинжалът й го бе порязал, се виждаше дълбока драскотина, която тъкмо започваше да се изпълва с кръв.
— Внимавай, мой бараксе — прошепна му тя. — Ще се нараниш. — Тя обърна ръката му и го погледна с усмивка. — Моля се това да е най-лошата рана, която да получиш днес.
— Тези мъже ще се погрижат за това — засмя се в отговор съпругът й. — На моменти ми се приисква и аз да се включа в битката, но те не искат и да чуят за това.
Асара извади превръзки от джобовете на пътническите си дрехи и внимателно превърза ръката му. Реки сви пръстите си в юмрук и откри, че бинтът не пречи по никакъв начин на движенията му.
— Къде се научи да правиш това? — попита той.
— Няма значение — махна с ръка Асара, очите й се присвиха за миг и моментът на нежност между тях вече бе безвъзвратно отминал.
Реки понечи да каже нещо, но в последния момент се отказа и погледна настрани. Сега не му беше времето. Щеше да изкопчи отговорите от нея, каквото и да му струваше това; само че по-късно.
Внезапно проехтя изплашен вик и той се обърна тъкмо навреме, за да види как пет гаурега си пробиват път към него, помитайки войниците му като сламени куклички.