Падането на Хиперион

Мекият глас на кораба ги обгърна.

— Северният периметър на космодрума е пробит. Започвам последни процедури за отлитане. Моля, заемете местата си.

Консулът почти се препъна към холоямката си, дори когато вътрешното задържащо поле го притисна при рязкото усилване на вертикалния му диференциал, запечатвайки всеки обект на мястото му и предпазвайки пътниците далеч по-добре, отколкото който и да било колан или аварийна мрежа. Когато преминеха в свободно падане, полето щеше да се отслаби, но все още щеше да играе ролята на планетната гравитация.

Въздухът над холоямката се замъгли и показа как бомбоубежището и космодрумът бързо се отдалечават под тях, а хоризонтът и далечните хълмове се разтърсват и се накланят, когато корабът се хвърля през осемте g на обходните маневри. Няколко енергийни оръжия премигнаха в тяхна посока, но колоните данни показаха, че външните полета се справят с незначителните поражения. После хоризонтът се отдалечи и изви, когато лазурното небе потъмня в чернотата на космоса.

— Цел? — попита корабът.

Консулът затвори очи. Зад тях прозвуча звън, за да съобщи, че Тео Лейн може да бъде изваден от възстановителния резервоар и преместен в главното лечебно отделение.

— Колко време има до момента, в който ще можем да се срещнем с елементи на силите на прокудените? — попита консулът.

— Трийсет минути до ядрото на рояка — отвърна корабът.

— А колко време има, докато стигнем в обхвата на оръжията на нападателните им кораби?

— В момента ни следят.

Изражението на Мелио Арундес беше спокойно, но пръстите му се бяха вкопчили до побеляване в облегалката на дивана в холоямката.

— Добре — въздъхна консулът. — Тръгвай към рояка. Избягвай кораби на Хегемонията. Съобщавай на всички честоти, че сме невъоръжен дипломатически кораб, който иска да преговаря.

— Излъчването на това съобщение е заповядано и установено от президент Гладстоун, сър. В момента се предава по вектора и на всички комуникационни честоти.

— Продължавай — рече консулът. Той посочи към инфотерма на Арундес. — Виждате ли колко е часът?

— Да. Шест минути до точния момент на раждането на Рахил.

Консулът се отпусна назад и очите му отново се затвориха.

— Изминали сте дълъг път за нищо, д-р Арундес. Археологът се изправи, олюля се за миг преди да застане стабилно в симулираната гравитация и погледна през прозореца на балкона към черното небе и все още блестящия лимб на отдалечаващата се планета.

— Навярно не съм — каза той. — Навярно не съм.