Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Макар и неохотно, Шемъс се предаде пред аргументите й.
— Както искаш, скъпа моя, но аз бих предпочел да разреша този проблем още сега.
— Знам, мили — нежно отвърна тя и го потупа по ръката. — Но утре ще имаме време да поговорим.
После се обърна към Рамзи и го дари с очарователна усмивка.
— Ако ни позволите да отседнем в дома ви, сър, ще ви бъдем повече от признателни за любезността и гостоприемството.
В отговор Рамзи демонстрира неочаквана галантност и добри обноски.
— Ваше благородие — каза той с дълбок поклон, който накара Гейдж да вдигне смаяно вежди, — за мен и за жена ми ще бъде изключително удоволствие да ви подслоним в дома си.
Шемъс не пропусна да забележи, че думите на мъжа са отправени единствено към съпругата му и го изгледа подозрително.
— Тази ваша готовност да ни подслоните… за всички ни ли се отнася?
Когато беше твърдо убеден в нещо, Рамзи никога не говореше със заобикалки.
— Стига да не засягате доброто име на господин Торнтън в моя дом или в мое присъствие, всички сте добре дошли в къщата ми. Инак можете да си търсите място за нощувка другаде.
Камий мълчеше, очаквайки отговора на съпруга си, но нямата молба в сините й очи подсказа на Шемъс, че и тя би искала примирие, поне за през нощта. Затова той кимна намусено в знак на съгласие с условията на Рамзи.
— Проклета да си, зла жено!
Гневното възклицание посрещна Гейдж и Шимейн на прага на дома им и ги накара да се спогледат тревожно. Какво ли бе сторила Мери Маргарет, та да предизвика Уилям да крещи така, сякаш иска да я убие?
Гейдж се втурна към стъпалата. Надяваше се да спре баща си, преди да е изтърсил нещо още по-непристойно. Шимейн го последва, защото предчувстваше, че след такова обидно отношение възрастната ирландка ще има нужда от добра дума и нежна женска подкрепа.
— Нарочно пожертвахте валето, за да ми измъкнете попа — продължи обвинително Уилям. — Сега нямам с какво да взема дамата ви. И последната ръка, и банката са ваши.
Жизнерадостният смях на Мери Маргарет накара Гейдж и Шимейн, които тъкмо бяха стигнали до стъпалата, да се заковат на място и да се прегърнат с радостно облекчение. В това време разговорът на тавана продължаваше.
— Искате ли още една игра, милорд? — невинно попита Мери Маргарет.
— Какво, та да ме биете още веднъж? — извика престорено сърдито Уилям, сетне се засмя. — Не знам дали ще ми остане някакво мъжко достойнство след разгрома, който ми нанесохте!
— Нямам представа защо мислите така, милорд — възпротиви се мило вдовицата. — Има много неща, с които можете да се гордеете. Ами да, със сигурност никога не съм виждала англичанин, дето да изглежда толкова добре като вас, сър… искам да кажа, като изключим сина ви, но той е точно ваше копие. И Андрю, разбира се. Той пък е взел най-доброто и от двама ви.
— Да, той е много хубаво момче, нали? — съгласи се веднага Уилям. — Напомня ми за Гейдж, когато беше на неговата възраст.
Последва кратка пауза, след която Мери Маргарет попита с тих, топъл глас:
— А къде е сега съпругата ви, ваша светлост?
— О, Елизабет почина когато Гейдж беше на дванадесет. Беше обикновена настинка, но после изведнъж състоянието й много се влоши и не можаха да я спасят. Не бях подготвен за внезапната й смърт. Не бях подготвен да се грижа сам за сина си и да го възпитавам с онази нежност, с която го възпитаваше майка му. Боя се, че бях прекалено суров и взискателен към него.
В тона на госпожа Макгий се прокрадна изненада.
— И не сте се оженил повторно?
— Не съм имал желание. Бях прекалено зает с амбицията си да строя все по-големи и по-добри кораби. Освен това станах груб не само със сина си, но и с жените… Сигурен съм, че всички жени, с които съм общувал, ме смятат за един свадлив старец.
— Трудно ми е да си го представя, ваша светлост — промълви нежно Мери Маргарет. — На мен ми е много приятно да съм с вас. Да, има нещо у вас, което мина помня за скъпия ми, непрежалим съпруг.
— Наистина ли, госпожо Макгий? — възкликна развълнувано Уилям.
— Името ми е Мери Маргарет, милорд, и за мен би било чест, ако не се обръщате към мен толкова официално.
— Благодаря ти, Мари Маргарет. Ако желаеш, можеш да ме наричаш Уилям.
— Да, храбри закрилнико — замислено промърмори вдовицата.
— Моля? — объркано попита негова светлост.
— Уилям… Означава храбър закрилник — отвърна тя. — Името ти подхожда много. Вчера си се проявил тъкмо като храбър закрилник на сина си, нали?
— Не знам, може би. Истината е, че не можех да понеса да го загубя, след като го бях търсил толкова дълго.