Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Вече сме близо.
„Ореан“ пресичаше „Монд“ точно при сифона.
Полюшващата се вода не издаваше почти никакъв звук и Никола ясно дочу гласове отекващи нататък в тунела.
— Лампата. — прошепна припряно.
Мадлин побърза да спусне екрана и да сложи лампата на дъното на лодката. Никола забави движението като пристъпи към предната част на лодката и заби греблото с плоската му част в тинята на дъното на канала.
Носеха се към края на канала, откъдето през един свод се влизаше в колектора близо до сифона. Никола видя отпред проблясъка на лампа и чу гласове. Сигурно някакви хора проверяваха сифона, застанали на издатината над него. Той подаде греблото на Мадлин, която го пое след кратко опипване в мрака. Никола се изправи и приклекна в посока обратна на движението. Докато приближаваха към свода, видя светлината, която разкриваше кръглата стена на високо помещение и лек бриз раздвижи застоялия въздух в тунела. Вдигна ръце и след секунди усети как хлъзгавият камък на свода удря ръцете му. Хвана се за ръба му и лодката се люшна напред като едва не го събори. Мадлин се надигна и заби по-дълбоко греблото в тинята на дъното. Лодката спря, водата гъргореше, докато се стичаше покрай нея.
Опитващ се да запази равновесие, Никола се учуди че изобщо успяха да я спрат. Сифонът на „Монд“ сигурно пак се беше задръстил и нивото спадаше.
Мъжете на платформата в съседната галерия обсъждаха проблем на дренажа. По стената срещу свода играеха сенки от лампите им и Никола долови думите „нанос“, „задръстване“ и „динамит“. Надяваше се, че последното е израз на нечие раздразнение, а не нещо за което трябваше да се тревожат непосредствено. чу как Мадлин изпъшка от усилието и лодката помръдна, докато тя се опитваше да задържи греблото.
Гласовете заглъхнаха и светлината се отдалечи. Никола изчака още малко и прошепна.
— Всичко е наред.
Мадлин повдигна греблото и пое облекчено въздух, а той се пусна от свода и сграбчи бортовете на лодката, за да запази равновесие. Навлязоха в колектора, като Мадлин използваше греблото, за го приближат с широк заход.
Без лапата имаха чувството, че се намират в просторна тъмна шахта, отекваща и потънала в тишина, ако не се броеше плискането на водата и далечното шуртене откъм другите тунели. Никола намери лампата на дъното и отново вдигна екрана.
Светлината разкри високите стени на колектора и пасажите покрай ръбовете му. От белезите по стените Никола разбра, че нормалното ниво на водата е с няколко метра по-високо. В другия край на колектора, на една широка каменна платформа излизаше краят на сифона, дълга тръба, която преливаше вода от единия край на канализационната система към другия. От него се виждаше само една дупка зееща в платформата, обградена с предпазна желязна решетка. Над шахтата висеше на подпори нещо прилично на горната част на кръгла пещера. Всъщност, това беше поставката за дървеното кълбо, с което почистваха сифона от твърди отпадъци. Никола взе греблото от Мадлин и насочи лодката така, че да се бутне в каменната основа на платформата. От тръбата лъхаше студен и зловонен въздух, който накара Никола да потрепери, макар че беше облечен в балтон. Повърхността около нея беше покрита с вонящи купчини тиня и пясък. Никола се подпря на греблото, за да задържи лодката на едно място, взе едната от купчините и почисти тинята. Подаде я на Мадлин, която се наведе, за да разгледа предмета отблизо на светлината на лампата. Трябваше да го счупи и да погледне вътрешността му, за да се увери какво беше това.
— Да, кост, — каза тихо. — Стара и на петна, но е трошлива, сякаш не е преседяла дълго във водата.
Никола се отблъсна с греблото и поведе лодката към изхода и към следващия канал.
Бяха стигнали до старите тунели и вонята щеше да е задушаваща, ако не бяха кърпите, напоени с парсийски парфюм. Лампата улавяше леко раздвижване по набитите с мръсотия пасажи, когато по тях претичваха плъхове и от време на време някой цопваше във водата, или когато някой паяк или стоножка падаше от сводестия таван в потока. Сферата все така спеше в ръцете на Мадлин и Никола не знаеше дали да се успокоява или да се обезсърчава. Не разполагаха нито с време, нито с начин да проверят обхвата на действието й, но той смяташе, че досега щеше да е регистрирала нещо, ако некромантът бе тук долу. Но ако ни нападне вампир, както сме в тази лодка като в капан, ще стане лошо, напомни си мрачно.
Накрая, там докъдето стигаше светлината, се появи свод затворен с ръждясала решетка.