Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Лоиал, изглежда, смяташе, че женитбата ще сложи край на всичките му мечти, със сигурност на всичките му копнежи да опознае света, и все едно дали беше прав, или не, Ранд не можеше да предаде един свой приятел на нещо, от което той така се боеше. Тъкмо се канеше да им каже, че не знае къде е Лоиал, и да им предложи да се върнат в своя стеддинг и да го почакат да си дойде — вече си беше отворил устата да го каже, но му хрумна един въпрос. Смути се, че е забравил нещо толкова важно; важно за Лоиал поне.
— Той откога е извън стеддинга?
— Много от отдавна — каза Хаман. — Момчето така и не пожела да се приспособи. Все говореше колко иска да поразгледа Навън, сякаш нещо кой знае колко се е променило от онова, което е в книгите, които трябваше да седне и да изучи. Хм. Каква толкова голяма промяна е, ако човеците са променили линиите по картата? Земята все пак си е…
— Той е Навън вече твърде дълго — намеси се твърдо майката на Лоиал.
— П-повече от пет години вече — каза Ерит. За миг ушите й клепнаха, но после пак упорито щръкнаха нагоре. — Искам да ми стане съпруг. Разбрах го още когато го видях за първи път. Няма да позволя да загине. Не и от глупост.
Ранд и Лоиал бяха говорили за много неща, и едно от тях беше Копнежът, въпреки че Лоиал не обичаше да засяга тази тема. Когато Разрушението на света подкарало хората да тичат по целия свят, търсейки спасение, то бе прогонило и огиерите от техните стеддинг. Дълги години след това хората се скитали сред един свят, който се менял почти ежедневно, търсейки това свое спасение, а огиерите също се скитали, търсейки своите стеддинг, изгубени сред променящата се земя. Точно тогава ги обхванал Копнежът. Всеки огиер, останал далеч от стеддинг, искаше да се върне. Всеки огиер, останал за дълго извън стеддинг, имаше нужда да се върне. Всеки огиер, останал твърде дълго извън стеддинг, загиваше.
— Той ми спомена за един огиер, който останал навън по-дълго — тихо каза Ранд. — Десет години, толкова мисля, че каза.
Хаман поклати глава.
— Няма да стане. Доколкото аз знам, петима са оставали Навън толкова дълго и са успели да се завърнат живи в стеддинг, а мисля, че ако са били повече, щях да го знам. Такава лудост се записва, за да се помни. Трима от тях са умрели година след завръщането си, четвъртият останал недъгав до края на живота си, а петата — на тояга, за да може да ходи. Въпреки че продължи да пише. Хм. Хмм. Далар имаше да каже доста интересни неща за… — Този път, когато Коврил отвори устата си, главата му бързо се извърна, той я изгледа с щръкнали вежди и тя яростно заоправя полите си. — Пет години са къс срок, знам това — обърна се Хаман към Ранд, без да изпуска Коврил от очи, — но сега сме привързани към стеддинг. В града не чухме нищо, което да показва, че Лоиал е тук — а ако се съди по възбудата, която предизвика нашата поява, мисля, че щяхме — но ако ни кажеш къде е той, ще му направиш голямо добро.
— Той е в Две реки — отвърна Ранд. Да спаси живота на приятеля си не беше предателство. — Когато го видях последния път, беше отседнал там в добра среда, с верни приятели. Две реки е спокойно място. Безопасно е. — Сега вече беше такова, благодарение на Перин. — И допреди няколко месеца е бил добре. — Това поне Боуд му го беше казала, когато момичетата му разправиха какво се е случило в Емондово поле.
— Две реки — измърмори Хаман. — Хм. Да, знам къде е. Още една дълга разходка. — Огиерите рядко яздеха, защото малко коне можеха да ги носят, и предпочитаха да разчитат на собствените си крака.
— Трябва да тръгнем незабавно — заяви Ерит решително. Коврил и Хаман я изгледаха изненадано и ушите й съвсем клепнаха. В края на краищата, тя беше една много млада жена, придружаваща един старей и жена, за която Ранд подозираше, че сама по себе си е важна особа, ако можеше да се съди по това как се опъваше на Хаман. Ерит пък вероятно не беше на повече от осемдесет години.
Усмихвайки се на тази мисъл — момиченце малко над седемдесетте, — Ранд каза:
— Моля, приемете гостоприемството на двореца. Няколко дни отдих навярно ще направят пътуването ви по-бързо. А и вие бихте могли да ми помогнете, старей Хаман. — Да, сети се той, Лоиал често му беше говорил за своя учител. Стареят Хаман знаеше всичко, пак според Лоиал. — Трябва да издиря Порталите. Всички.