Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Порталите? — възкликна Хаман. — Порталите са много опасни. Твърде опасни.
— Няколко дни? — бурно възрази Ерит. — Моят Лоиал може да умира…
— Няколко дни? — надвика я Коврил. — Моят Лоиал може да е… — И млъкна и изгледа сърдито младата огиерка.
— Не знам защо се съгласих да ме уговорят — изсумтя Хаман. — Трябваше да си уча учениците и да говоря на Дънера. Ако не беше толкова уважавана Говореща, Коврил…
— Искаш да кажеш, ако не беше женен за сестра ми — отвърна му тя с глас, нетърпящ възражение. — Вониел ти каза да си изпълниш дълга, Хаман. — Веждите му се смъкнаха, а нейните уши омекнаха. — Исках да кажа, че те помоли — продължи тя. — В името на Дървото и на покоя, не исках да те обидя, Хаман.
— Твари на Сянката използват Пътищата — каза Ранд, преди Хаман да е отворил уста. — Поставил съм стражи на няколкото, които успях да издиря. Но не знам къде се намират останалите.
Хаман и Коврил се спогледаха, дръпнаха се настрана и си заговориха шепнешком. Изглежда, беше прав, че тя е важна особа. Говореща — усетил бе добре главната буква. Помисли си дали да не сграбчи сайдин — тогава щеше да ги чуе, — но отхвърли тази мисъл с отвращение. Все още не беше паднал толкова ниско, че да подслушва.
Най-сетне Хаман пристъпи към него. Беше намръщен. Коврил също се мръщеше.
— Толкова е прибързано това, толкова е припряно — почна бавно Хаман. — Ще ми се да можех да го обсъдя с… Е, не мога. Твари на Сянката, казваш. Хм. Добре, щом трябва да се бърза, ще се бърза. Да не се каже нивга, че огиерите не могат да бързат, когато трябва да се побърза. Но трябва да разбереш, че Съветът на всеки стеддинг може да ти откаже и…
— Карти! — викна Ранд така силно, че тримата огиери подскочиха. — Трябват ми карти! — Сюлин си показа главата от една врата: след всичко, което й бе наговорил, пак се оказа наблизо. — Карти — джафна той. — Да ми се донесат всички карти, които могат да се намерят в палата. И перо и мастило. Веднага! — Тя го изгледа почти пренебрежително — айилците не използваха карти; дори твърдяха, че от тях изобщо нямало нужда — и се обърна. — Бегом, Фар Дарейз Май! — подвикна й той. Тя го изгледа през рамо… и се затича. Дощя му се да види лицето й, за да знае дали и друг път да приложи този номер.
Хаман изглеждаше почти готов да закърши ръце.
— Всъщност, едва ли можем да ти кажем нещо много повече от това, което вече знаеш. Край всеки стеддинг има по един Портал. — Портали не можеха да бъдат в стеддинг, тъй като преливането там не бе възможно. — И във всички ваши градове, конто си имат огиерски дъбрави, също има Портали. Макар че тук, както изглежда, градът е израснал върху собствената си дъбрава. А в Ал’каир’рахиеналлен…
Цялата беда можеше да се изрази с това име. Преди три хиляди години бе имало град на име Ал’каир’рахиеналлен, построен от огиерите. Днес това беше Кайриен и дъбравата, засадена от огиерските зидари, за да им напомня за техния стеддинг, се бе превърнала в част от имението, принадлежало на същия Бартанес, чийто дворец сега приютяваше школата на Ранд. Никой освен огиерите и може би някои Айез Седай не помнеше Ал’каир’рахиеналлен. Дори кайриенците.
Въпреки убежденията на Хаман, твърде много неща можеха да се променят за три хиляди години. Велики, построени от огиери градове бяха престанали да съществуват. И бяха израснали други велики градове, в чието издигане огиерите нямаха пръст. Амадор, наченат след Тролокските войни, беше един от тях, така му беше разправяла Моарейн, както и Качин в Кандор, и Шол Арбела в Арафел, и Фал Моран в Шиенар. В Арад Доман Бандар Еваан се беше издигнал върху руините на град, разрушен по време на Стогодишните войни, град, за който Моарейн знаеше три имена, едно от друго по-съмнителни, град, построен върху руините на безименен град, срутен по време на Тролокските войни. Ранд знаеше един Портал в Шиенар, в околностите на скромно градче, запазило отчасти името на огромен град, сринат от тролоците, и още един в самата Погибел, в сразения от Сянката Малкиер. По други места имаше само промени, или растеж, както бе подчертал самият Хаман. Тукашният Портал в Кемлин се намираше в едно мазе. Много добре пазено мазе. Ранд знаеше, че има един Портал в Тийр, извън града. Трябваше да има някакъв и в Мъгливите планини, при някогашния Манедерен, където и да се намираха останките му. Колкото до стеддингите, той знаеше къде да намери само стеддинг Цофу. Моарейн не беше сметнала стеддингите или огиерите за съществена част от образованието му.
— Не знаеш къде са стеддингите? — възкликна невярващо Хаман, след като Ранд приключи обяснението си. — Това да не е айилски хумор? Никога не съм разбирал айилския хумор.