Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Спренгел се извърна през рамо и Джил Грийн проследи погледа му. Забеляза стар шевролет „Малибу“ с регистрационни номера на окръг Колумбия, паркиран на втори ред няколко коли зад тях. Пред тъмната кола върху бронята се беше облегнала дребна фигура в зимно облекло като тяхното, скръстила ръце пред гърдите си. Изглеждаше, че е жена, което се потвърди, когато тя махна леко с ръка и на кръста й се видя пластмасовата чантичка, модна сред жените от ФБР, изпълняващи задачи по следене под прикритие.
Де Вицио взе личната карта на Спренгел, погледна я и му я върна.
— Бюканън иска всички да се съберете — каза Спренгел. — Ние поемаме следенето само за тази нощ.
Споменаването на Джак Бюканън успокои съмненията на Де Вицио и Грийн. Въпреки това за тях не беше обичайно да ги заместват агенти, които не са от групата за борба с тероризма.
— Не сме чули нищо — погледна към моторолата под таблото Де Вицио.
— Тогава провери — отвърна с леко нетърпение Спренгел. — На нас също не ни се иска да стоим на улицата. По-добре да сме си вкъщи. Навън е голяма гадория.
Грийн посочи предавателя и Де Вицио бръкна под таблото, взе микрофона и го постави върху долната част на кормилото. И без това се бяха струпали достатъчно очевидно, че да крие микрофона. Натисна бутона за предаване и заговори, гледайки към Спренгел.
— Тефлон едно вика Базата.
Изчака, но единственият отговор беше силно пукане. Опита отново.
— Тефлон едно вика Базата. Чувате ли ме? Край.
Отново кратка пауза, а после пукане в отговор. Като че ли операторът на групата за борба с тероризма се опитваше да отговори, но гласът бе напълно заглушен от пукането.
— Проклета технология — дръпна микрофона Де Вицио. — Защо ли не я сменят с картонени чашки и конец?
Спренгел надникна към безполезната радиостанция, а после към членовете на групата за борба с тероризма, като че са улични полицаи, чиито пистолети вече са хванали ръжда. После се изправи.
— Знаете ли какво — заяви той. — Не ми пука. Можете да си седите тук, ако искате, но ние поемаме смяната.
Той се обърна и тръгна към шевролета. Де Вицио затвори прозореца.
— Е, какво мислиш? — попита го Джил Грийн.
— Вашите типове от ФБР всичките са надути пуяци.
— Става дума за това да си тръгваме, Джон.
— О! — Де Вицио забарабани с пръсти по кормилото. — Можем да намерим уличен телефон.
— Хайде.
Детективът отново погледна часовника си.
— Ще ти предложа нещо — каза той. — Трябваше да останем още един час. Хайде да отидем в „Мъмбълс“, да си вземем нещо топло, а после да се прибираме. Всичко е чисто. Ще тръгнем по федералното и ще стигнем точно навреме. — Той се ухили умолително на партньорката си, чудейки се дали тя ще се съгласи. — Ще стигнем до центъра за десет минути.
Грийн го изгледа като че е дебело, дребно дяволче, кацнало върху рамото й. Тя винаги изпълняваше точно разпорежданията, но забележката му за „надутите“ агенти я засегна. Малкото отклонение не й се струваше някакво нарушение. Все пак на мястото за наблюдение бяха дошли хора от Вашингтон.
— Да вървим — реши тя.
— Шегуваш ли се?
— Тръгвай, преди да съм размислила.
Де Вицио запали двигателя на джипа. Погледна назад към шевролета. Фаровете на колата светнаха веднъж и тя потегли към освобождаващото се място.
— Френска лучена супа — замърмори той, когато тръгна. — Ирландско кафе. — Усещаше как Грийн се усмихва до него, докато изправя облегалката и сяда по-изправена. — А ти можеш да ми разкажеш всичко за госпожа Ева Браун.
Грийн го тупна по рамото…
Спренгел вмъкна шевролета до тротоара, но не загаси двигателя и отоплението задържа в автомобила приятната топлина. Тези хора от антитероризма бяха дисциплинирани. Задниците им замръзнали като на руски снайперист, а те не си позволяват да покажат дори и облаче изгорели газове от ауспуха. Почти чувстваше вина заради черната кутийка в джоба си, представляваща заглушителя, който създаде шума на честотата на радиостанцията им и обърка сигнала. Но усилията им бяха безсмислени. Той вече знаеше местонахождението на останалите двама от групата на Клумп, които по никакъв начин нямаше да могат да се появят тук през тази нощ.
Погледна към дребната жена до себе си. Тя свали вълнената си скиорска шапка и разтърси късата си кестенява коса. След това свали ципа на грейката си. Лицето на Лейн беше костеливо и с мъжки черти, но с гласа си можеше да печели големи мангизи на някоя от телефонните секслинии. Тя посегна надолу между краката си и отвори дългия спортен сак.