Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
На лицето му пак се изписа лукавата усмивка.
— Ами добър съм… в правенето на пари. Никога не бих могъл да изхарча толкова, колкото мога да направя. Не се грижи за това. За мен е едно нищо.
— О! — Тя погледна отново в огледалото. — Разбира се.
Той се покашля:
— Искам да кажа, че ти си по-важна от някакво си жалко злато. Хората са по-важни от такива неща. Дори да беше последният ми меден грош, пак щях да го похарча със същото желание, без изобщо да се притеснявам.
Когато шивачът най-сетне се върна, награбил цял куп прелестни рокли, Натан избра няколко, които тя да пробва. Клариса отиваше в съблекалнята с всяка от тях и с помощта на жената на шивача я пробваше. Самата тя едва ли би могла да стегне, върже и закопчае която и да е от тях.
Натан се усмихваше на всяка рокля, в която му се появяваше тя, и казваше на шивача, че я купува. След около час вече бе избрал цели шест рокли и бе пуснал в ръката на домакина цяла шепа златни монети. Клариса никога не си бе представяла, че на земята съществува място, тънещо в такъв разкош, където да има толкова много готови рокли. Това бе друг индикатор за огромната промяна, настъпила в живота й след появата на Натан. Само много богати хора или членовете на кралския двор можеха да си позволят да купуват по този начин.
— Ще направя необходимите поправки, милорд, и ще получите роклите в „Бриар“. — Той стрелна с бърз поглед Клариса. — Може би милорд ще предпочете да оставя някои от роклите по-свободни, за да се чувства удобно мадам в тях, когато напредне с наследника на императора.
Натан махна небрежно с ръка.
— О, не. Предпочитам да я гледам в най-добрата й форма. Когато се наложи, ще накарам шивачките да ги поправят или просто ще й купя нови.
Клариса изведнъж се стресна, осъзнала, че шивачът я мисли за наложница не само на императора, но и на самия Натан. Халката на устната й, макар и златна, все пак показваше, че тя е просто робиня. Една робиня не означава кой знае какво за императора — независимо дали носи в утробата си детето му или не; независимо дали е със златна или сребърна халка на устната.
Натан безскрупулно обясняваше на хората, че е най-близкият довереник и пълномощник на император Джаганг, при което хората се скъсваха да му се кланят и да раболепничат пред него. Клариса бе най-обикновена собственост, която императорът щедро споделяше с доверения си агент.
Косият поглед на шивача най-сетне разкри истинското му впечатление. В неговите очи тя бе просто курва. Вярно, в изящни рокли, вярно, че може би не по свой избор — но все пак курва. Курва, която се забавлява от това да се облича добре и да нощува в най-добрата странноприемница в града в леглото на важна особа.
Фактът, че Натан не възприе погледа на шивача по същия начин, бе единственото, което я възпря да не хукне през вратата на магазина унижена и засрамена.
Веднага след това започна да се укорява. Нали това бяха ролите, които Натан бе измислил за тях, за да са в безопасност. Нали това възпираше войниците, които срещаха на всяка крачка, да я захвърлят, крещейки, в първата палатка. Осъдителните погледи на околните бяха нищо в сравнение с това, което бе направил Натан за нея, на фона на уважението, с което я ограждаше. Само мнението на Натан бе от значение.
Освен това бе свикнала да я гледат неодобрително.
Винаги досега беше получавала в най-добрия случай съчувствени, в най-лошия — презрителни погледи. Хората никога не се бяха отнасяли към нея с уважение. Нека тези тук си мислят каквото си искат. Тя знаеше, че прави нещо важно за човек, който си струва.
Клариса вдигна глава и се запъти към вратата.
Щом двамата излязоха в тъмната улица, където ги чакаше карета, шивачът ги изпрати с поклони.
— Благодаря ви, Господарю Рал. Благодаря ви, че ми дадохте възможност да служа на императора според скромните си възможности. Ще получите роклите преди съмнало. Имате думата ми.
Натан махна небрежно към мъжа.
В сумрачната трапезария на елегантната странноприемница „Бриар“ Клариса седеше срещу Натан, избрал за двамата малка маса. Не можеше да не забележи скришните погледи, с които надничаше към нея целият персонал. Седеше изправена, с разтворени рамене, осигурявайки им щедра гледка към разголената си гръд. Надяваше се в сумрака и под тежкия пласт грим да не забележат, че лицето й е пламнало.
Виното разля топлина в тялото й. Печената патица най-сетне утоли разяждащия я глад. Хората продължаваха да носят блюдо след блюдо — дивеч и свинско, и говеждо, наред със сосове, ордьоври и всякакви други лакомства. Тя вкуси само от няколко, опасявайки се да не изглежда лакома. Изведнъж се почувства сита.