Нож от блянове

По връзката с Биргит протече съмнение.

— Жилището на господин Харк е пълно със сандъци с изрядно срязани кесии — продължи Първият чиновник. — Хиляди са, милейди. Буквално хиляди. Предполагам, съжалява, че си е пазил… трофеите. Повечето крадци на кесии са достатъчнто разумни да ги хвърлят при първа възможност.

— Ма аз си ги събирам, като видя някоя, милейди. — Харк разпери ръце, колкото му позволяваха веригите, самата картинка на уязвена невинност. — Може и глупаво да е било, но така и не разбрах какво ще ми навреди. Само за забавление, милейди.

Госпожа Харфор изсумтя с явно неодобрение, а Харк си придаде още по-обидена физиономия.

— Жилището му също така било пълно с монети на стойност над сто и двайсет златни корони, скрити под дюшемето, в дупки в стените, в мертеците, навсякъде. Оправданието му — повиши глас Нори, щом Харк отново отвори уста, — е, че не вярвал на банкери. Твърди, че парите му били наследство от стара леля в Четирите кралства. Лично аз обаче много се съмнявам, че съдиите в Четирите кралства са регистрирали такова наследство. Съдията на неговото дело твърди; че се изненадал, като разбрал, че наследствата се регистрират. — Усмивката на Харк поувяхна, щом му го напомниха. — Твърди, че работел за Вилбим Семс, търговец, до смъртта на Семс преди няколко месеца, но дъщерята на господин Семс продължава работата му и нито тя, нито някой от другите писари не са чували за никакъв Самвил Харк.

— Щото ме мразят, милейди — заговори обидено Харк. Ръцете му стиснаха веригите. — Щото събирах доказателства как краднеха от добрия господар — собствената му дъщеря, аха! — ама той умря, преди да му кажа, и ме изхвърлиха на улицата без един петак. Изгориха к вото бях събрал, изядох пердаха и ме изпъдиха.

Елейн се потупа замислено по брадичката.

— Писар, казвате. Повечето писари говорят по-добре от вас, господин Харк, но ще ви предоставя възможност да докажете твърдението си. Господин Нори, бихте ли поръчали да донесат писалищна дъска?

Нори се усмихна. Как успяваше този човек да докара усмивката си толкова суха?

— Не е нужно, милейди. Съдията по делото се сети за същото.

За първи път, откакто го помнеше, извади лист хартия от папката, която стискаше до гърдите си. Само дето тромпети не засвириха триумфално! Усмивката на Харк увяхна, а очите му проследиха листа от ръката на Нори до нейната. Беше нужен само един поглед. По-малко от половината от листа бе покрита с няколко неравни реда с грубо надраскани криви букви. Само няколко думи бяха четливи, и то едва-едва.

— Не бих казала, че това е почерк на писар — промърмори тя и върна листа на Нори, като се постара да изглежда строга. Беше гледала как майка й раздава правосъдие. Мургейз беше способна да си придаде неумолимост. — Господин Харк, опасявам се, че ще седите в килия, докато се допитат до съдиите в Четирите кралства, а скоро следтова ще бъдете обесен. — Устните на Харк се сгърчиха и той опипа гърлото си, сякаш вече усещаше клупа. — Освен ако не се съгласите да ми проследите едно лице, разбира се. Опасен човек, който не обича да го следят. Ако успеете да ми кажете къде ходи този човек нощем, вместо бесилката ще бъдете прогонен в Бейрлон. С изричния съвет да си намерите друго средство за препитание. Управителят ще бъде уведомен за вас.