20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
1 Според библейската легенда стените на обсаждания от евреите град йерихон паднали, след като обсаждащите обиколили три пъти около него, като тръбели с тръбите и молели бога Ягва да им помогне. — Б. пр:
И ако остана доволен от вас, ще получите още една кесия с петстотин пистола.
Очите на просяка светнаха от алчност, но той потисна това чувство.
— До довечера всичко ще бъде готово, господине — отговори той.
След това внесе стола си в черквата, постави до него ведрото и ръсилото си, поръси се със светена вода от черковния съд, сякаш нямаше доверие в своята, и излезе от черквата.
XVIII. КУЛАТА СЕН ЖАК ЛА БУШРИ
В шест часа без четвърт господин дьо Гонди свърши всичките си работи в града и се върна в архиепископията.
В шест часа доложиха за свещеника от Сен Мери.
Коадюторът погледна бързо дошлия и видя, че зад него стои друг човек.
— Нека влезе — каза той. Свещеникът и Планше влязоха.
— Ваше преосвещенство — каза свещеникът от Сен Мери, — ето лицето, за което имах честта да ви говоря.
Планше се поклони с вид на човек, който е посещавал знатни домове.
— Готов ли сте да служите на народното дело? — попита Гонди.
— Естествено — отговори Планше, — аз съм фрондьор в душата си. Така, както ме виждате, ваше преосвещенство, аз съм осъден на обесване.
— За какво?
— Изтръгнах от ръцете на Мазариновите сержанти един благороден и знатен господин, когато го водеха обратно в Бастилията, където е лежал пет години.
— Как се казва?
— О, ваше преосвещенство го познава добре: граф дьо Рошфор.
— А, наистина! — каза коадюторът. — Чувах да се говори за тая история: вие сте разбунтували, казаха ми, целия квартал.
— Почти — отговори Планше самодоволно.
— И вие сте по занятие? …
— Сладкар, на улица де Ломбар.
— Обяснете ми как при такъв мирен занаят сте развили такива войнствени наклонности в себе си?
— А как ваше преосвещенство, духовно лице, ме приема сега в кавалерско облекло, с шпага отстрани и шпори на ботушите?
— Отговорът не е лош, ей богу! — каза Гонди със смях. — Но вие знаете, че въпреки расото си съм имал винаги войнствени наклонности.
— Е добре, ваше преосвещенство, а аз, преди да стана сладкар, бях три години сержант в Пиемонтския полк, а преди това бях година и половина слуга на господин д’Артанян.
— Лейтенантът на мускетарите ли? — попита Гонди.
— Същият, ваше преосвещенство.
— Но разправят, че е голям мазаринист, а?
— Е!… — рече Планше.
— Какво искате да кажете?
— Нищо, ваше преосвещенство. Господни д’Артанян е на служба; работата на господин д’Артанян е да защищава Мазарини, който му плаща за това, както нашата работа, работата на другите граждани, е да нападаме Мазарини, който ни обира.
— Вие сте умен момък, приятелю; може ли да се разчита на вас?
— Мислех, че преподобният отец е гарантирал за мене.
— Да; само че предпочитам да чуя потвърждение от самия вас.
— Можете да разчитате на мене, ваше преосвещенство, ако работата е да се внесе смут в града.
— Точно такава е работата. Как смятате, колко души можете да съберете през нощта?
— Двеста мускета и пестотин алебарди.
— Ако във всеки квартал се намери по един човек, който да направи същото, утре ще имаме много силна армия.
— Разбира се.
— Съгласен ли сте да се подчинявате на граф дьо Рошфор?
— Готов съм да го последвам в ада; и това не са празни думи, защото смятам, че е способен да отиде там.
— Браво!
— По какъв знак ще могат да се отличават утре приятелите от враговете?
— Всеки фрондьор може да сложи връзка слама на шапката си,
— Добре. Дайте знак.
— Имате ли нужда от пари?
— Парите не пречат никога и в никаква работа, ваше преосвещенство. Ако няма, ще се мине н без тях; ако има, работата ще върви по-бързо и по-добре.
Гонди се приближи до един сандък и извади торбички. ¦
— Ето ви петстотин пистола — каза той. — И ако работата върви добре, утре можете да получите още толкова.
— Аз ще дам подробен отчет на ваше преосвещенство за тая сума — рече Планше и сложи торбичката под мишницата си.
— Добре, препоръчвам ви кардинала.
— Бъдете спокоен, той е в сигурни ръце. Планше излезе.
Свещеникът остана малко назад.
— Доволен ли сте, ваше преосвещенство? — попита
той.
— Да, тоя юнак май не си поплюва на ръцете.
— Е добре, той ще извърши повече, отколкото обеща.
— Чудесно тогава.
И свещеникът настигна Планше, който го чакаше на стълбата. След десет минути доложиха за свещеника от
Сен Сюлпис.
Щом вратата се отвори, в кабинета на Гонди се втурна… граф дьо Рошфор.