20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
седнал на стол и облегнат на един от корнизите; край него се намираше малко ведро, а в ръката си държеше
ръсило.
— Как, по привилегия ли седи там? — попита Гонди.
— Не, ваше преосвещенство — отговори свещеникът, — той е купил мястото продавач на светена вода от своя предшественик.
— Купил?
— Да, тия места се купуват; той е платил за него, струва ми се, сто пистола.
— Значи тоя хубостник е богат?
— Някои от тях оставят понякога след смъртта си двадесет, двадесет и пет, тридесет хиляди ливри, дори и повече.
— Хм! — рече Гонди със смях. — Не предполагах, че милостините ми попадат в такива добри ръце.
Между това те се приближиха до преддверието; щом стъпиха на първото стъпало, просякът стана и протегна ръсилото си.
Той беше човек на шестдесет и шест-шестдесет и осем години, нисък, доста пълен, с прошарена коса и хищни очи. На лицето му се виждаше борбата на две противоположни начала:,един зъл нрав, укротен от силата на волята, а може би от разкаянието.
Като видя кавалера, който придружаваше свещеника, той трепна леко и го погледна учудено.
Свещеникът и коадюторът допряха края на пръстите си до ръсилото и се прекръстиха; коадюторът хвърли една сребърна монета в шапката на земята.
— Майар — каза свещеникът, — ние с тоя господин дойдохме да поговорим с вас.
— С мене! — извика просякът. — Това е голяма чест за един беден раздавач на светена вода.
В гласа на бедняка се долавяше известна ирония, която той не можа да потисне напълно и която учуди коадютора.
— Да — продължи свещеникът, свикнал, изглежда, с тоя тон, — да, искахме да узнаем какво мислите за днешните събития и какво сте чули да говорят за тях влизащите и излизащите от черквата.
Просякът поклати глава.
— Тъжни събития, преподобни отче, и както винаги, пати си бедният народ. А колкото за това, което говорят, всички са недоволни, всички се оплакват; но „всички“ значи „никой“.
— Обяснете се, драги приятелю — каза коадюторът.
— Искам да кажа, че всички тия викове, всички тия оплаквания, всички тия проклятия ще произведат само буря и светкавица, а гръм ще падне само тогава, когато има предводител.
— Приятелю, вие, изглежда, сте способен човек — каза дьо Гонди. — Съгласен ли сте да участвувате в една малка гражданска война, ако тя се отвори, и да помагате на тоя предводител, ако го намерим, с вашата лична власт и влиянието, което имате над своите другари?
— Да, господине, стига само тая война да бъде одобрена от църквата и да ме доведе до целта, която преследвам, тоест до опрощение на греховете ми.
— Църквата не само ще одобри, но дори ще ръководи тая война. Колкото за опрощението на греховете ви, ние имаме господин парижкия архиепископ, който е с големи пълномощия от римския двор, и дори господин коадюторът, който притежава частни индулгенции; ние ще ви препоръчаме на него.
— Помислете си, Майар — рече свещеникът, — аз ви препоръчах на господина, който е всесилен, и до известна степен гарантирах за вас.
— Зная, преподобни отче, че винаги сте бил добър към мене — отговори просякът. — И аз от своя страна съм готов винаги да ви услужа.
— И мислите ли, че влиянието ви над другарите е толкова голямо, както ми казваше преди малко преподобният отец.
— Мисля, че те изпитват известно уважение към мене — гордо отговори просякът — и че не само ще направят всичко, което им заповядам, но и ще ме последват навсякъде, накъдето ги поведа.
— А можете ли да ми гарантирате петдесет души, крайно решителни, без работа, буйни и с такива мощни гласове, че когато започнат да викат: „Долу Мазарини!“, стените на Пале Роял да паднат, както паднаха някога стените на Йерихон?1
— Мисля, че може да ми се възложи нещо по-трудно и по-важно от това.
— А-а! — рече Гонди. — Значи вие се наемате да издигнете за една нощ десетина барикади?
— Наемам се да издигна петдесет и да ги защищавам, когато удари часът.
— Бога ми! — извика дьо Гонди. — Вие говорите с увереност, която ми харесва, и тъй като преподобният отец гарантира за вас…
— Гарантирам за него — прекъсна го свещеникът.
— Ето ви една кесия с петстотин златни пистола. Дайте нарежданията си и ми кажете де мога да ви намеря довечера в десет часа.
— За това трябва да се избере някое издигнато място, откъдето даден сигнал ще може да се види във всички квартали на Париж.
— Искате ли да ви дам бележка за викария на Сен Жак ла Бушри? Той ще ви заведе в една от стаите на кулата — каза свещеникът.
— Чудесно! — отговори просякът.
— Значи довечера в десет часа — рече коадюторът. ——-