20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Гонди остана спокоен и строг сред тая буря, която той можеше да направи смъртоносна за присмехулниците. Тогава кралицата го запита дали има да прибави нещо към хубавата си реч.
— Да, всемилостива господарке — отговори коадюторът, — моля ви да помислите добре, преди да разпалите гражданска война в кралството.
Кралицата му обърна гръб и смехът започна отново.
Коадюторът се поклони и излезе от двореца, като хвърли на гледащия го кардинал един от тия погледи, които се разменят между смъртни врагове. Тоя поглед беше толкова язвителен, че проникна до сърцето на Мазарини. Почувствувал, че това е обявяване на война, кардиналът сграбчи ръката на д’Артанян и му каза:
— В случай на нужда вие ще познаете тоя човек, който току-що излезе, нали?
— Да, ваше високопреосвещенство — отговори д’Артанян.
След това на свой ред се обърна към Портос и каза:
— По дяволите! Работата се обърква. Не обичам караниците между духовни лица.
Гонди се оттегли, като раздаваше благословии по пътя си и като караше със злобно удоволствие да коленичат пРед него дори и слугите на своите неприятели.
——
1 Грешка в оригинала. В същност е НожанБотрю. — Б. пр.
— О, неблагодарен двор, веруломен двор, подъл двор! — прошепна той, като прекрачваше прага на двореца. — Утре аз ще те накарам да се смееш пак, само че другояче.
Но докато в Пале Роял беснееха от възторг, за да угодят на кралицата, Мазарини, разсъдлив човек, надарен с предвидливостта на страхливец, губеше времето си за празни и опасни шеги: той излезе след коадютора, прегледа сметките си, скри златото си и поръча на доверени работници да направят скривалища в стените.
Щом се върна у дома, коадюторът узна, че след излизането му дошъл някакъв млад човек и го чака. Той запита за името му и потрепера от радост, като чу, че се казва Лувиер.
Отиде бързо в кабинета си; там наистина го чакаше синът на Брусел, още разярен и целият в кръв от борбата с кралските хора. Единствената предпазна мярка, която взе, като идваше в архиепископията, беше, че остави аркебузата си у един приятел.
Коадюторът се приближи и му подаде ръка. Младият човек го погледна, сякаш искаше да прочете в дъното на сърцето му.
— Драги господин Лувиер — каза коадюторът, — повярвайте ми, аз вземам най-живо участие в сполетялата ви скръб.
— Вярно ли е това и сериозно ли говорите? — попита Лувиер.
— Най-чистосърдечно — отговори дьо Гонди.
— В такъв случай, ваше преосвещенство, времето на думите мина и дойде часът да се действува. Ваше преосвещенство, ако искате, след три дни баща ми ще излезе от затвора, а след шест месеца вие ще бъдете кардинал.
Коадюторът потрепера.
— О, да говорим откровено и да играем с открити карти — продължи Лувиер. — Никой не раздава тридесет хиляди екю милостиня, както вие раздадохте за половин година, от чисто християнско милосърдие: това би било прекалено хубаво. Вие сте честолюбив, това е много ясно: вие сте гениален човек и си знаете цената. Аз мразя двора и в тая минута имам само едно желание — да отмъстя. Дайте ни духовенството и народа, с които разполагате: аз ще ви дам гражданите и парламента; с тия четири
стихии след една седмица Париж ще бъде наш и повярвайте ми, господин коадютор, дворът ще даде от страх онова, което не би дал доброволно. На свой ред коадюторът погледна изпитателно Лувиер.
— Но знаете ли, господин Лувиер, че вие ми предлагате чисто и просто гражданска война?
— Вие я подготвяте толкова отдавна, ваше преосвещенство, че тя трябва да бъде добре дошла за вас.
— Все едно — каза коадюторът, — вие разбирате, че това налага да се обсъди добре, нали?
— А колко часа са ви потребни?
— Дванадесет часа, господине. Много ли е?
— Сега е пладне; в полунощ ще бъда у вас.
— Ако не съм се върнал, почакайте ме.
— Чудесно. До полунощ, ваше преосвещенство.
— До полунощ, мили господин Лувиер.
Останал сам, Гонди повика у дома си всички енорийски свещеници, с които имаше връзки. След два часа у него се събраха тридесет свещеника от най-многолюдните и следователно най-неспокойните енории на Париж.
Гонди им разказа как го бяха обидили в Пале Роял и предаде шегите на Ботен, граф дьо Вилроа и маршал дьо Ла Мейере. Свещениците попитаха какво да правят.
— Много просто — отговори коадюторът. — Вие управлявате съвестта на вашите енориаши. Е добре, унищожете у тях чувството, от страх и почит към кралете; обяснете на вашето паство, че кралицата е тиран, и повтаряйте колкото се може по-често и по-високо, за да знаят всички, че нещастията на Франция идват от Мазарини, нейния любовник и раввратител; заловете се за работа още днес, още сега, а след три дни ви чакам за резултата. Освен това ако някой от вас може да ми даде добър съвет, нека остане, ще го изслушам с удоволствие.