20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Трима свещеници останаха: от енориите Сен Мери, Сен Сюлпис и Сен Йосташ. Другите се оттеглиха.
— И така вие смятате, че можете да ми помогнете още по-ефикасно от вашите събратя? — попита дьо Гонди.
— Надяваме се — отговориха свещениците.
— Тогава започнете вие, преподобни отче от Сен Мери.
— Ваше преосвещенство, в моята енория има един човек, който може да ви бъде от най-голяма полза.
— Какъв е тоя човек?
— Търговец на улица де Ломбар, който има огромно влияние върху дребните търговци в квартала си.
— Как се казва?
— Това е някой си Планше. Преди около шест седмици той сам разбунтувал народа; но вследствие именно на тоя бунт той изчезнал, защото го търсили да го обесят.
— А ще го намерите ли?
— Надявам се, не вярвам да са го заловили; аз съм изповедник на жена му и ако тя знае де е той, ще науча.
— Добре, преподобни отче, потърсете тоя човек и ако го намерите, доведете ми го.
— В колко часа, ваше преосвещенство?
— В шест часа, удобно ли ви е?
— Ще бъдем у вас в шест часа, ваше преосвещенство.
— Вървете, преподобни отче, вървете и бог да ви помага!
Свещеникът излезе.
— А вие какво ще кажете? — обърна се Гонди към свещеника от Сен Сюлпис.
— Ваше преосвещенство, аз познавам човек, който е направил големи услуги на един много популярен принц; от него ще излезе отличен водач на бунтовниците и аз мога да го дам на ваше разположение.
— Как се казва тоя човек?
— Господин граф дьо Рошфор.
— И аз го познавам; за нещастие той не е в Париж.
— Ваше преосвещенство, той е на улица Касев.
— Откога?
— От три дни вече.
— И защо не е дошъл да ме види?
— Казали му … Ваше преосвещенство ще ме извини…
— Разбира се. Кажете.
— Че ваше преосвещенство е на път да преговаря с двора.
Гонди си прехапа устните.
— Излъгали са го. Доведете ми го в осем часа, преподобни отче, и бог да ви благослови, както аз ви благославям!
Вторият свещеник се поклони и излезе.
— Сега е ваш ред, господине — обърна се коадюторът към третия и последния. — Можете ли и вие да ми предложите нещо такова, каквото ми предложиха току-що излезлите двама господа?
— Нещо по-добро, ваше преосвещенство.
— Дявол да го вземе! Внимавайте, вие поемате прекалено голямо задължение: единият ми предложи търговец, другият — граф. Да не би вие да ми предложите принц?
— Аз ще ви предложа просяк, ваше преосвещенство.
— А-а! — рече Гонди замислен. — Имате право, господин кюре; човек, който би повдигнал целия тоя легион от бедняци, задръстили парижките кръстопътища, и би ги накарал да викат — та цяла Франция да чуе, — че Мазарини ги е довел до просяшка тояга.
— Именно, именно.
— Браво! И кой е той?
— Обикновен просяк, както ви казах вече. ваше преосвещенство; от шест години почти той проси милостиня, като дава светена вода пред входа на черквата Сент йосташ.
— И вие казвате, че има голямо влияние върху другарите си?
— Знае ли ваше преосвещенство, че просията е едно организирано тяло, нещо като съюз на нямащите срещу имащите, съюз, в който всеки дава своя принос и който си има ръководител?
— Да, да, чувал съм това — отговори коадюторът.
— Е добре, човекът, който ви предлагам, е главен ръководител.
— А какво знаете за него?
— Нищо, ваше преосвещенство; струва ми се само, че го гризе съвестта.
— Защо мислите така?
— Всеки месец на 28 той ми поръчва панихида за успокоение на душата на една особа, умряла от насилствена смърт; вчера пак отслужих тая панихида.
— Как се казва?
— Майар; ио мисля, че то не е истинското му име.
— А мислите ли, че ще го намерим сега на поста му?
— Непременно.
— Хайде да видим вашия просяк, преподобни отче, и ако
е такъв, както казвате, тогава наистина вие сте намерили истинското съкровище.
Гонди се облече като кавалер, сложи си шапка с широка периферия и червено перо, опаса дълга шпага, тури си шпори, загърна се с широка мантия и последва свещеника.
Коадюторът и спътникът му преминаха всички улици, които отделяха архиепископията от черквата Сент Йосташ, като изучаваха грижливо духа на народа. Народът беше развълнуван, но като рояк разсърдени пчели не знаеше накъде да се спусне; ясно беше, че ако не му се намерят предводители, всичко ще се свърши само с бръмчене.
Когато пристигнаха на улица де Прувер, свещеникът посочи с ръка преддверието на черквата.
— Вижте — каза той, — ето го, той е на поста си. Гонди погледна към посочената страна и видя сиромах,