20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Д’Артанян и Портос се подчиниха.
Дворът на Ана Австрийска беше многоброен и весело шумен: победата над испанците беше в същност победа над народа. Брусел бе изведен от Париж без съпротива и трябваше да се намира сега в Сен Жерменския затвор, а Бланменил, арестуван едновременно с него, но без шум и затруднения, беше затворен във Венсенския замък.
Коменж стоеше пред кралицата, която го разпитваше за подробностите на експедицията му. Всички слушаха разказа му, когато той забеляза на вратата, след влизащия кардинал д’Артанян и Портос.
Коменж изтича към д’Артанян.
— Всемилостива господарке, ето кой може да ви разкаже това по-добре от мене, защото той е моят спасител. Без него в тая минута щях да бъда в рибарските мрежи в Сен Клу, защото те искаха чисто и просто да ме хвърлят в реката. Говорете, д’Артанян, говорете.
Откак стана лейтенант на мускетарите, д’Артанян се беше намирал може би сто пъти в една стая с кралицата, но нито веднъж тя не му заговори.
— Е добре, господине, след като ми направихте такава услуга, вие мълчите? — каза Ана Австрийска.
— Всемилостива господарке — отговори д’Артанян, — аз мога да кажа само, че животът ми ви принадлежи и че ще бъда щастлив в деня, когато го изгубя за вас.
— Зная това, господине, отдавна го зная — каза кралицата. — Ето защо много се радвам, че мога да ви изкажа публично уважението и благодарността си.
— Позволете ми, всемилостива господарке, да споделя вашата благодарност с моя приятел, също така стар мускетар от ротата на Тревил като мене (той наблегна на тия думи), който е извършил чудеса.
— Как се казва господинът? — попита кралицата.
— Като мускетар — отговори д’Артанян — той се наричаше Портос (кралицата потрепера), но истинското му име е кавалер дю Валон.
— Дьо Брасьо дьо Пиерфон — прибави Портос.
— Тия имена са толкова много, че не мога да запомня всичките, и няма да забравя само първото — милостиво каза кралицата.
Портос се поклони. Д’Артанян отстъпи две крачки назад.
В тая минута доложиха за коадютора.
Всички извикаха от изненада. Макар че сутринта господин коадюторът държа проповед, за никого не беше тайна, че той клони силно към страната на фрондата. Ето защо като поиска от господин парижкия архиепископ да накара племенника си да държи проповед, Мазарини възнамеряваше очевидно да изиграе на господин дьо Рец един от тия номера по италиански, които толкова много обичаше.
Наистина когато излизаше от Нотър Дам, коадюторът узна за случилото се. Естествено, той поддържаше връзки с главните фрондьори, но не дотолкова, че да не може да отстъпи, ако дворът му предложеше онова, към което се стремеше и към което коадюторството беше само преходно стъпало. Господин дьо Рец искаше да бъде архиепископ на мястото на чичо си и кардинал като Мазарини. А от народната партия едва ли можеше да очаква тия съвсем кралски милости. И така, той тръгна към двореца, за да поздрави кралицата с победата при Ланс, предварително решил да действува за или против двора в зависимост от това, дали добре или зле ще бъде прието поздравлението му.
И така, доложиха за коадютора. Той влезе и при появата му любопитството на тържествуващия двор се удвои: всички очакваха какво ще каже.
Коадюторът сам имаше почти толкова ум, колкото всички тия заедно, които се бяха събрали тук, за да се подиграват с него. Ето защо той се изказа толкова изкусно, че присъствуващите нямаше за какво да се заловят, колкото и да имаха желание да се посмеят. В заключение каза, че слабите му сили са на услугите на нейнО величество.
През цялото време, докато коадюторът говореше, кралицата го слушаше като че ли с голямо удоволствие. Но когато поздравлението завърши с тоя израз, единствения, в който можеха да се впият подигравките, Ана се обърна и с мигновен поглед извести на любимците си, че им предава коадютора. Придворните шегобийци започнаха веднага мистификацията. Ножан Ботен1, домашният шут, извика:
— Какво щастие е, че в такава минута нейно величество намира помощ в религията!
Всички избухнаха в смях.
Граф дьо Вилроа каза, че не разбира как можеха да се страхуват дори за миг, когато дворът се защищава срещу парламента и парижките граждани от господин коадютора, по един знак на когото може да въстане цяла армия от енорийски свещеници, черковни пазачи и клисари.
Маршал дьо Ла Мейере прибави, че ако се стигне до схватка, ще бъде жалко само, че господин коадюторът не може да бъде разпознат в нея по червената шапка, както Анри IV по бялото перо в сражението при Иври.