Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Глупости, рече си титулярният съветник и потръпна.
Трепна и Асагава, чиито мисли явно също бяха тръгнали в неправилна посока.
— Стига сме седели без работа — надигна се японецът. — Още не сме изпълнили дълга си.
— Какво можем да направим?
— Да изтръгнем жилото на Суга. Да унищожим архива.
Инспекторът взе от рафтовете няколко папки, занесе ги в своя ъгъл и започна да къса листовете на малки парченца.
— По-добре би било да ги изгорим, разбира се, но кислородът не достига — промърмори той със съжаление.
Титулярният съветник поседя още известно време, после се включи да помага. Вземаше папките, предаваше ги на Асагава, който методично вършеше разрушителната си работа. Хартията се късаше с характерен звук, купчината боклук на пода постепенно растеше.
Ставаше все по-задушно. По челото на вицеконсула избиха капчици пот.
— Не ми харесва да умирам от задушаване — каза той. — По-добре куршум в челото.
— Наистина ли? — замисли се Асагава. — Аз пък предпочитам да се задуша. Не е японско да се застреляш. Прекалено е шумно, пък и не успяваш да усетиш умирането…
— Очевидно тъкмо в това е фундаменталната разлика между европейската и японската к-култура… — поде дълбокомислено титулярният съветник, но на тая изключително интересна дискусия не бе писано да се състои.
Над главите им се разнесе тихо свистене и в газовите горелки на тавана се люшнаха синкави пламъчета. В тайната стаичка стана по-светло. Ераст Петрович се обърна, погледна нагоре и видя как горе до самия таван се отваря малко прозорче в стената. Дръпнато око се вторачи оттам в титулярния съветник. Дочу се сподавен смях и познат глас рече на английски:
— Ама че изненада. Очаквах да е кой ли не, но не и господин дипломатът. Известно ми бе, Фандорин-сан, че сте сръчен и предприемчив човек, но чак пък…
Суга! Ала как е научил?
Вицеконсулът мълчеше и само жадно поемаше въздуха, който проникваше в помещението през тесния отвор.
— Кой ви разказа за скривалището? — продължи интендантът на полицията, недочакал отговор. — За съществуването му освен мен знаеха само инженер Шмид, двама каменари и един дърводелец. Но и четиримата се удавиха… Не, наистина ме заинтригувахте.
Най-важното е да не поглеждам към ъгъла, където се е спотаил Асагава, рече си Ераст Петрович. Суга не го вижда и е сигурен, че съм сам вътре.
И пак мислено съжали, че не бе взел от Доронин няколко уроци по бато-джуцу, изкуството да вади оръжието. Сега можеше с мълниеносно движение да грабне херщала и да забие един куршум между очите на злодея. Благодарение на отвореното прозорче няма да се задушат, а на сутринта ще дойдат хора, ще освободят пленниците от капана.
— Ами вие? Вие как научихте, че съм тук? — попита Фандорин, за да отклони вниманието на интенданта, като същевременно премести ръце зад гърба си и се разкърши, все едно са му се схванали раменете. Пръстите му напипаха плоския кобур.
С периферното зрение мярна някакво движение в ъгъла, инспекторът май също вадеше оръжието си. Само че каква полза? Оттам не може да улучи прозорчето, а най-малкият подозрителен шум ще накара Суга да се скрие.
— Служебната квартира на началника на полицията се намира недалеч оттук. Включи се сигнализацията — с удоволствие, дори с гордост поясни Суга. — Може и да сме в Азия, но се стараем да следим новостите на прогреса. И тъй, аз задоволих вашето любопитство, задоволете и вие моето.
— На драго сърце — усмихна се вицеконсулът и стреля.
Гръмна от бедро, без да губи време да се цели, но интендантът демонстрира завидна реакция — прозорчето опустя и невероятният изстрел, който попадна точно в отвора, отиде нахалост.
Ушите на Ераст Петрович писнаха от грохота. Той се потупа с длан по главата, първо отляво, после отдясно. Писъкът поутихна и той пак чу гласа на Суга: