Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— … нещо от тоя род, затова бях нащрек. Ако се държите неучтиво и не отговаряте на въпросите ми, ще затворя веднага прозорчето и ще се върна след два-три дни да прибера трупа ви.
Асагава се надигна безшумно, притисна гръб о стелажа. Държеше револвера в готовност, но Суга вече нямаше да се излага на опасност, това беше ясно.
— Елате, елате — Ераст Петрович сложи пръст на устните си. — Приберете тленните ми останки. И да не забравите лепилото. Ще ви потрябват няколко години да слепите десетина хиляди п-парченца хартия — вашите скъпоценни досиета. Засега успях да накъсам съдържанието на седем папки, а тук има поне двеста.
Мълчание. Изглежда, интендантът се бе замислил.
Инспекторът показа с жестове: вдигнете ме да стигна до прозорчето. Фандорин сви рамене — не вярваше особено в това хрумване, но защо пък в крайна сметка да не опитат?
Вкопчи се в стелажа, дръпна го силно. Папките се посипаха с грохот по пода, а вицеконсулът се възползва от шума, грабна Асагава през кръста, изхвърли го нагоре и го притисна с корем о стената, за да му е по-леко да го държи. Японецът не се оказа много тежък, шейсетина килограма, пък Фандорин всяка сутрин вдигаше две четирийсеткилограмови чугунени гири по четирийсет пъти.
— Какво правите там? — извика Суга.
— Бутнах рафтовете. Почти без да искам! — и прошушна на инспектора. — Внимателно! Да не ви забележи.
След няколко секунди Асагава потупа партньора си по рамото да го пусне.
— Няма да стане — прошепна той, стъпил на пода. — Много е малко прозорчето. Или да гледаш, или да промушиш цевта. Едновременно не става.
— Фандорин! Ето моите условия — обяви интендантът. Той май бе застанал точно под прозорчето, тъй че Асагава бездруго не би могъл да го види. — Не приближавате повече рафтовете. Назовавате ми името на човека, който ви е разказал за архива. След това ще ви пусна. Естествено, предварително ще ви обискирам, за да не приберете нещо за спомен. И напускате Япония с първия параход. Ако, естествено, не държите да се преселите на Чуждестранното гробище в Йокохама.
— Лъже — прошепна инспекторът. — Няма да ви остави жив.
— Условията ми изглеждат честни! — провикна се Фандорин. — Ще ви назова името. Но нищо повече.
— Добре! Кой ви разказа за архива?
— Нинджа от клана Момоти!
Съдейки по възцарилото се мълчание, Суга бе потресен. Тоест бе повярвал.
— Как се свързахте с тях? — попита интендантът след половин минута пауза.
— Това няма да ви кажа. Разбрахме се само за името. Отваряйте!
Той дръпна, без да гледа, първата паднала му папка, извади отвътре няколко листа и започна да ги къса, вдигнал ръце към отвора.
— Добре! Уговорката си е уговорка. Хвърлете оръжието си тук!
Асагава кимна и се просна на пода до стената на мястото, където щеше да се отвори вратата. Фандорин се надигна и хвърли херщала през отдушника.
Прозорчето отново потъмня, в него отново се появи окото. Внимателно огледа Фандорин, който стоеше напрегнат, готов да отскочи към мъртвата зона, ако вместо око се бе появила цев.
— Събличайте се — нареди Суга. — Чисто гол. Сваляйте всичко.
— Това пък защо?
— За да съм сигурен, че не криете още някакво оръжие.
Фандорин видя как Асагава внимателно, с два пръста запъва петлето и бързо изрече:
— Да не вземете да стреляте. Докато се прицелите, ще успея да отскоча и уговорката ни пропада.
— Честна дума — обеща интендантът.
Той, разбира се, излъга, но думите на Фандорин не бяха адресирани до него, а до инспектора, който го разбра и направи жест: спокойно, няма да стрелям.
Титулярният съветник се събличаше бавно. Демонстрираше на окото всеки предмет от тоалета си, след което го пускаше на пода. Най-сетне остана по Адамов костюм.
— Изглеждате добре — одобри го Суга. — Само дето коремът ви е много хлътнал. Мъжът трябва да има по-пълна хара. Сега се обърнете с гръб и вдигнете ръце.
— За да стреляте в тила ми? Благодаря.
— Добре. Дрехите под мишница. Обувките в другата ръка. Когато отворя, излизайте бавно.
Хитроумната врата отскочи. Зейна големият отвор.
— Жив — само с устни промълви Ераст Петрович, докато минаваше покрай Асагава.
В кабинета грееше ярка, леко треперлива светлина. Суга стоеше, стъпил на същия стол, който вицеконсулът бе примъкнал до стената. В ръката на интенданта чернееше голям револвер (приличаше на шведски хагстрьом), Фандориновият херщал лежеше на бюрото.
„ГОЛ ВИЦЕКОНСУЛ ЗАСТРЕЛЯН В КАБИНЕТА НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ НАЧАЛНИК“, мина през ума на дипломата.
Глупости, няма да стреля. Тук вече не е херметичното помещение, където стените гасят звука. Ще го чуят дежурните и ще дотърчат. Защо му е да рискува? Но разбира се, не възнамерява да го пусне и жив.