Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Имаше и друг един случай. Едновременно с школника Марек от дивизионния съд бяха предали в караулното и мнимия подофицер Тевелес, който неотдавна се бе появил в полка, където беше изпратен от болницата в Загреб. Той носеше голям сребърен медал, отличителните белези на школник и три нашивки. Разказваше за героичните подвизи на шеста бойна рота в Сърбия, от която останал жив само той. Следствието установи, че в началото на войната с шеста бойна рота наистина заминал някой си Тевелес, който обаче нямал правата на школник. Изискано беше сведение от бригадата, към която се беше числила шеста бойна рота в момента, когато на втори декември 1914 година стана отстъплението от Белград. Установи се, че в списъка на предложените за награждаване и на действително наградените със сребърни медали не фигурираше никакъв Тевелес. Дали обаче пехотинецът е бил произведен в чин подофицер през време на белградската акция, беше съвършено невъзможно да се установи, тъй като цялата шеста бойна рота заедно с офицерите си беше изчезнала при църквата „Света Сава“ в Белград. В дивизионния съд Тевелес се оправдаваше с това, че наистина му бил обещан големият сребърен медал и затова той си го купил в болницата от един босненец. Що се отнася до школнишките отличителни знаци, той си ги бил пришил в пияно състояние и продължил да ги носи, защото не бил изтрезнявал оттогава, тъй като организмът му бил изтощен от дизентерия.
И така при започване на бешпрехунга, преди да бъдат разгледани тия два случая, полковник Шрьодер съобщи, че било необходимо да се срещат по-често преди заминаването, което нямало да се забави много. От бригадата му съобщили, че се чакат нареждания от дивизията. Войниците да бъдат готови, а ротните командири да се погрижат никой да не отсъствува. След това той повтори още веднъж всичко онова, за което надълго и нашироко беше говорил предишния ден. Още веднъж направи преглед на военните събития и наблегна, че нищо не бива да парализира бойния дух и бойната инициатива у войската.
На масата пред него имаше карта на фронта с карфици-знаменца, но знаменцата бяха разхвърляни, фронтовете — разместени извадените карфици-знаменца се търкаляха под масата.
Тая нощ всички фронтове бяха обърнати наопаки от котарака, който писарите държаха в полковата канцелария. След като се беше изсрал на австроунгарския фронт, в желанието си да зарови лайното, котаракът бе извадил знаменцата и размазал лайното по всички позиции, изпикал се беше върху фронтовете и предмостията и бе замърсил всички армейски корпуси.
Полковник Шрьодер беше твърде късоглед.
Офицерите от бойния батальон с интерес следяха как пръстът на полковник Шрьодер наближаваше купчинките.
— Оттук, господа, към Сокал на Буг — каза полковник Шрьодер пророчески и по памет започна да мести показалеца си към Карпатите, при което го завря в една от купчинките, с които котаракът се беше постарал да направи фронтовата карта релефна.
— Was ist das, meine Herren?416 — попита той изненадан, когато почувствува, че нещо се налепи по пръста му.
— Wahrscheinlich, Katzendreck, Herr Oberst!417 — твърде учтиво от името на всички отговори капитан Загнер.
Полковник Шрьодер подскочи и се втурна в съседната канцелария, откъдето се зачуха ужасни гръмотевици и ругатни, последвани от страхотната заплаха, че ще накара канцеларистите да изближат всичко, което котаракът им беше замърсил.
Разпитът беше кратък. Установи се, че котаракът преди две седмици бил домъкнат в канцеларията от най-младия писар Цвибелфиш. След тая констатация Цвибелфиш събра партакешите си и старшият писар го заведе в караулното, където щеше да остане да чака по-нататъшните разпореждания на господин полковника.
С това собствено завърши цялата конференция. Когато полковник Шрьодер, цял почервенял, се завърна при офицерите, той беше забравил, че искаше да постави на обсъждане и съдбата на школника Марек и лъжеподофицера Тевелес.
Ето защо каза съвсем кратко:
— Моля господа офицерите да бъдат готови и да изчакат по-нататъшните ми заповеди и инструкции.
И така школникът Марек и Тевелес останаха под стража в караулното, а по-късно, когато към тях се присъедини и Цвибелфиш, те можеха да играят мариаж418, а след мариажа да досаждат на пазачите си с молби да изловят бълхите от сламениците им.
416
Какво е това, господа? — Б.пр.
417
Както изглежда, котешко лайно, господин полковник. — Б.пр.
418
Вид игра на карти. — Б.пр.