Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Не се вълнувай, достойни боецо — извиква му маршалът, слиза от коня си и му протяга ръка.

— Не мога, господин маршал — казва умиращият воин, — и двете ми ръце са откъснати. Моля ви само едно. Кажете ми самата истина: пълна ли е победата?

— Пълна, друже мой — ласкаво казва фелдмаршалът, — жалко, че радостта ти е помрачена от раняването.

— Наистина, ваша светлост, с мене е свършено — глухо казва боецът, усмихвайки се приятно.

— Жаден ли си? — пита Радецки.

— Много горещо беше днес, господин маршал, над трийсет градуса.

Като чува това, Радецки взема манерката на своя адютант и я подава на умиращия. Последният пие жадно.

— Бог да ви благослови — извиква той и прави усилие да целуне ръката на своя командир.

— Откога си на служба? — пита последният.

— Повече от четирийсе години, господин маршал! При Асперн424 бях награден със златен медал. Бил съм се и при Лайпциг425, награден съм и с оръдейния кръст426, пет пъти съм раняван смъртно, но сега вече с мене наистина е свършено. Колко съм щастлив и радостен, че можах да доживея днешния ден! Какво ме интересува смъртта, щом сме спечелили тая славна победа, щом на императора е възвърната земята му!

В тоя миг, мили мои войници, откъм лагера зазвучава тържествено нашият химн «Запази ни, господи!», громко и величествено се разнасят по бойното поле звуците му. Падналият боец, който се прощава с живота, още веднъж се опитва да стане.