Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
През това време поручик Лукаш все още седеше в офицерския клуб с военния лекар Шанцлер, който, възседнал стола, на правилни промеждутъци удряше по пода с билярдната си щека и едно след друго изговаряше следните изречения:
— Пръв сарацинският султан Салах Един е признал неутралитета на санитарния корпус.
— Грижи за ранените трябва да се полагат и от двете страни.
— Трябва да им се осигури безплатно лекуване и по тоя начин да се отплатим за съответните грижи на другата страна.
— Трябва да се разреши да им се изпращат лекари и помощен персонал, снабден с генералски паспорти.
— Също така ранените пленници да се връщат под генералска охрана и гаранция или пък да бъдат разменяни. Да им се дава право впоследствие да продължат службата си.
— Болните от двете страни не трябва да бъдат пленявани и убивани, а да бъдат настанявани на сигурно място в болниците и да им се оставя стража, която също както и болните да се ползува с правото на завръщане с генералски паспорти. Това да важи и за военните свещеници, лекарите, хирурзите, аптекарите, болногледачите, помощния персонал и други лица, определени за обслуга на болните, които не бива да бъдат пленявани, а да се изпращат по същия път обратно.
Доктор Шанцлер бе счупил вече две щеки и все още не можеше да привърши странния си коментар за грижите, които трябва да се полагат за ранените през време на войната. Той непрекъснато пъстреше речта си с някакви генералски паспорти.
Поручик Лукаш допи черното си кафе и си отиде в къщи, където намери брадатия Балоун напълно погълнат от работа: в някакво канче той пържеше салам върху спиртника на поручика.
— Осмелявам се — заекна Балоун, — позволявам си, господин поручик, разрешете да доложа …
Лукаш го погледна. В този миг Балоун му се стори като голямо дете, наивно създание и поручик Лукаш внезапно съжали, че бе заповядал да го вържат заради големия му глад.
— Гледай си работата, Балоун — каза той, като откачи сабята си, — утре ще наредя да ти се даде още една дажба хляб.
Поручик Лукаш седна на масата. Той беше изпаднал в особено настроение и започна да пише сантиментално писмо на леля си:
„Мила лельо!
Току-що получих заповед да стегна ротата за заминаване на фронта. Може би това писмо е последното, което ще получиш от мене, тъй като навсякъде се водят ожесточени боеве и загубите ни са големи. Ето защо за мене е трудно да завърша писмото си с думите «довиждане!». Много по-подходящо е да ти изпратя последно сбогом!“
„Останалото ще допиша утре“ — помисли поручик Лукаш и отиде да си легне.
След като видя, че поручикът е заспал здраво, Балоун отново започна да тършува и рови из жилището, също като хлебарка нощем. Той отвори куфарчето на поручика и нахапа блокче шоколад, но се уплаши, тъй като поручикът в тоя миг се размърда насън. Бързо сложи нахапания шоколад в куфарчето и се смълча.
После тихичко погледна написаното от поручика.
Прочете го и остана трогнат, особено от „последното сбогом“.
Легна на своя сламеник край вратата и се унесе в спомени за дома и за клането на свини.
Не можеше да се избави от живата представа как пробожда кървавицата, за да излезе въздухът от нея, та да не се пукне при варенето.
При спомена как у съседите веднъж се спука цял шпеков салам и се развари, той заспа неспокоен сън.
Присъни му се, че е повикал несръчен месар за пълнене на кървавици и чревца. После пък засънува, че месарят е забравил да направи кървавици, че приготвената кайма е изчезнала и че не достигат клечки за връзване на кървавиците. След това му се присъни нещо за военнополевия съд, хващат го в момента, когато мъкне къс месо от полската кухня. Накрая той се видя увиснал на една липа в алеята на военния лагер в Брук ан дер Лайте.
Швейк се събуди с настъпващото утро, дошло с аромата на кафето, което варяха във всички кухни. Механически, сякаш току-що беше завършил телефонен разговор, той окачи слушалката и тананикайки, предприе малка утринна разходка из канцеларията.
Той започна направо от средата на песента, как войникът се преоблякъл на момиче и отишъл при любимата си в мелницата. Мелничарят го сложил да спи при дъщеря си, но преди това извикал мелничарката:
Мелничарката нахранва подлия тип. И след това — семейна трагедия.