Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

И после — рече Швейк тихо — Затка завърши много зле. Стана член на Марианската конгрегация и заедно с небесните кози407 ходеше да слуша проповедите на поп Емелка408 при „Свети Игнат“ на Карловия площад. Веднъж, когато бяха дошли мисионери в „Свети Игнат“ на Карлака, той забрави да загаси лампите в района си, така че светилният газ горя цели три дни и три нощи без прекъсване.

Много е лошо — продължи Швейк, — когато човек изведнъж се забърка в някакви философии, това винаги мирише на делириум тременс. Преди години в нашия полк преместиха някой си майор Блюхер от седемдесет и пети полк. Той ни събираше веднъж в месеца, заповядваше да ни строят в каре и разсъждаваше с нас по въпроса какво представлява военният началник. Той не пиеше нищо друго освен сливовица. „Всеки офицер, войници — обясняваше ни той на казармения плац, — сам по себе си е най-съвършената личност, която има сто пъти повече ум, отколкото всички вие заедно. Нещо по-съвършено от офицера, войници, вие не може да измислите даже и цял живот да мислите върху това. Всеки офицер е необходимо същество, докато вие, войниците, сте само случайни същества, вие можете да съществувате, но можете и да не съществувате. Ако се стигне до война и вие, войници, паднете за негово величество императора, хубаво, с това много нещо няма да се промени, но ако преди вас падне командирът ви, едва тогава ще видите, че сте зависими от него, ще видите колко голяма е загубата. Офицерът трябва да съществува, а вашето съществуване произлиза собствено само от съществуването на господа офицерите, вие произлизате от тях, вие не можете да минете без офицери. Без военния си началник вие не можете да пръднете дори. За вас, войници, офицерът е нравствен закон, независимо от това дали го разбирате, или не, и понеже всеки закон трябва да има и свой законодател, то това, войници, е офицерът, към когото се чувствувате и трябва да се чувствувате задължени за всичко. И вие трябва да изпълнявате всяка негова заповед, всяка без изключение, даже и да не ви изнася.“

А веднъж, като свърши, той тръгна да обикаля карето и да ни пита един по един:

— Какво усещаш, когато закъснееш от отпуска?

Войниците даваха такива забъркани отговори, сякаш досега не бяха закъснявали, казваха, че след закъсняване им било лошо на стомаха, а един дори твърдеше, че се чувствувал наказан под оръжие, и. т.н. Блюхер заповядваше да ги отвеждат настрана, следобед щели да правят лицева опора за наказание, задето не могли да изразят какво чувствуват. Преди да дойде моят ред, аз си спомних за какво беше разсъждавал с нас последния път и когато се изправи пред мене, съвсем спокойно му казах:

— Господин майор, когато закъснея от отпуска, винаги усещам в себе си някакво неспокойствие, страх и угризение на съвестта. Но ако се случи да ми дадат повечко отпуска и аз успея да се върна без произшествия и навреме в казармата, тогава ме обхваща някакво блажено спокойствие, полазва ме вътрешно доволство.