Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

И така, вместо консерви с гулаш отнякъде изникна оберфелдкуратът Ибъл, който с един куршум уби три заека. С един молебен той изпрати на фронта три батальона: двата благослови за сръбския, третия — за руския фронт.

Той държа пламенна реч. Личеше си, че специално за случая се е ползувал от военните календари. Речта му беше толкова прочувствена, че когато наближиха Мошон422, Швейк, разположил се в импровизираната канцелария на Ванек, отново се сети за нея и се обърна към фелдфебела:

— Ех, че царско ще бъде, когато денят превали на залез, както каза оберфелдкуратът, и слънцето със златните си лъчи потъне зад планините, а на бойното поле ще се чуват, както каза, последните въздишки на умиращите, цвиленето на падналите коне, стенанията на ранените бойци и писъците на населението, на което са подпалили стрехите над главите. Много обичам да слушам хора, които говорят идиотщини на квадрат.

Ванек кимна одобрително:

— Страшно трогателно беше.

— Хем хубаво беше, хем поучително — каза Швейк. — Запомних го много добре и като се върна след войната, ще има какво да разказвам в „При чашата“. Като ни говореше, господин фелдкуратът така хубаво се беше разкрачил, че по едно време ме хвана страх да не се подхлъзне някоя от мотовилките му и той да падне в походния олтар и да си счупи кратуната о сандъка със светите дарове. Какъв хубав пример от историята на нашата армия приведе в речта си, и то още от времето на Радецки. Представяш ли си: огънят от запалените хамбари на бойното поле се слива с червените отблясъци на залязващото слънце — просто като че ли самият той ги виждаше в момента.

Същия ден оберфелдкуратът Ибъл се намираше вече във Виена. Изправен пред нов батальон, заминаващ за фронта, той повтаряше същата трогателна история, за която говореше Швейк и която му беше харесала толкова много, че я нарече идиотщина на квадрат.

„Мили войници — кънтеше гласът на оберфелдкурат Ибъл, — представете си, значи, четирийсет и осма година. Сражението при Кустоца423 е завършило с победа. След десетчасов ожесточен бой италианският крал Алберт бива принуден да напусне полесражението и да отстъпи пред бащата на нашите воини, маршал Радецки, който в осемдесет и четвъртата година на своя живот спечели такава блестяща победа.

И ето, мили мои войници! Спира достопочтеният стар пълководец на възвишението пред превзетата Кустоца. Край него верните му военачалници. Моментът е твърде сериозен и всички са обхванати от вълнение, защото, виждате ли, войници, недалеч от маршала може да се наблюдава един воин, който се бори със смъртта. Макар и с пребити ръце и крака, раненият знаменосец Хърт чувствува върху себе си погледа на маршал Радецки. В изстиващата си десница достойният ранен знаменосец все още стиска в предсмъртен екстаз златен медал. Като обръща поглед към възвишената осанка на маршала, сърцето му трепва за последен път, в осакатеното му тяло се влива последна капка сила и умиращият с нечовешки усилия запълзява към своя маршал.