Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Предадоха, господин поручик, но чак за девет часа, а аз не исках да ви безпокоя — и през ум не ми мина такова нещо.
— Хайде, кажете, дявол го взел, какво толкова важно има за девет часа?
— Телефонограма, господин поручик.
— Не ви разбирам, Швейк.
— Аз съм го записал, господин поручик. „Приемете телефонограма. Кой е на телефона? Написа ли? Чети — или нещо подобно.“
— Мама му стара, голяма беля си взех с вас, Швейк. Кажете ми съдържанието или ще скоча да ви ударя една. Е, хайде!
— Пак някакъв бешпрехунг, господин поручик, днес сутринта в девет часа при господин полковника. Исках да ви събудя снощи, но после размислих.
— Само да бяхте посмели да вдигнете гюрултия заради тая глупост. Малко ли време има на заранта? Wieder eine Besprechung, der Teufel soll das alles buserieren!410 Окачете слушалката, извикайте Ванек на телефона!
Ротният фелдфебел Ванек на телефона:
— Rechnungsfeldwebel Wanek, Herr Oberleutnant.411
— Ванек, веднага да ми намерите нова свръзка. Тоя разбойник Балоун през нощта ми изял всичкия шоколад. Да го вържем ли? Не, ще го преместим при санитарите. Мъжага като планина, ще може поне по-лесно да измъква ранените от боя. Ще ви го изпратя веднага. Уредете въпроса в полковата канцелария и се върнете веднага в ротата. Мислите ли, че скоро ще тръгнем?
— Недейте се тревожи, господин поручик. Когато трябваше да заминем с девета бойна рота, цели четири дена ни водиха за носа. С осмата — никаква разлика, само с десетата беше по-добре. Тогава бяхме felddienstfleck412, на обед получихме заповедта и вечерта заминахме, но затуй пък след това ни разкарваха из цяла Унгария и не знаеха коя дупка на кой фронт да запушат с нас.
От момента, когато беше станал командир на единадесета бойна рота, поручик Лукаш изпадна в състояние, наричано синкретизъм: мъчеше се да изглажда противоречията чрез отстъпки, като стигаше даже до смесване на гледищата.
Затова той отговори:
— Да, възможно е, те така стават тия работи. Значи, смятате, че няма да заминем днес? В девет часа имаме съвещание при господин полковника. Апропо, знаете ли, че сте Diensführender413? Аз само така. Направете ми… Чакайте, какво да вземете да направите?… Списък на началствуващите лица в ротата с графа откога са на служба… После сведение за ротните резерви. Народност? Да, да, и това… Но преди всичко изпратете ми нова свръзка… Какво ще прави днес офицерският кандидат Плешнер? Vorbereitung zum Abmarsch414. Сметките ли? След храна ще дойда да ги подпиша. Никого недейте пуска в града. До лавката в лагера ли? След храна за един час… Извикайте Швейк!…
— Швейк, вие оставате засега на телефона.
— Господин поручик, разрешете да доложа, аз не съм пил още кафе.
— Вземете си кафето тогава и останете в канцеларията на телефона, докато не ви повикам. Знаете ли какво нещо е ординарецът?
— Той търчи насам-нататък, господин поручик.
— Да сте си на мястото тогава, когато ви извикам. Кажете още веднъж на Ванек да ми намери някоя свръзка. Швейк, ало, къде сте?
— Тук, господин поручик, тъкмо донесоха кафето.
— Швейк, ало!
— Чувам, господин поручик, кафето е съвсем студено.
— Вие вече знаете много добре какво нещо е свръзката, Швейк. Прегледайте я и после ми съобщете що за птица е. Окачете слушалката.
Като сърбаше черното кафе, в което беше налял ром от шишето с надпис „Тинте“ (от предпазливост), Ванек погледна Швейк и каза:
— Нашият поручик нещо много вика по телефона; разбрах всичко, каквото каза. Вие, Швейк, трябва да сте добри познати с господин поручика.
— Ние с него сме едно — отговори Швейк. — Едната мие другата. Колко неща сме преживели заедно. Колко пъти искаха да ни разделят, но ние пак се събирахме. Той винаги във всичко се е осланял на мене, дори аз самият му се чудя понякога. Сигурно чухте и това, че трябва да ви напомня още веднъж да му намерите нова свръзка. Аз ще трябва да я прегледам и да си дам мнението. Той, господин поручикът, не се задоволява с каквато и да било свръзка.
Когато свикваше на съвещание офицерите от поделението, на което предстоеше да замине, полковник Шрьодер правеше това пак от голяма любов към приказките. Освен това трябваше да се разреши по някакъв начин и аферата с школника Марек, който не искаше да чисти нужниците и беше изпратен от полковник Шрьодер в дивизионния съд за неподчинение.
От дивизионния съд го бяха върнали снощи и го бяха държали под стража в караулното. Едновременно с това в канцеларията се получи едно безкрайно заплетено служебно писмо от дивизионния съд, в което се изтъкваше, че в случая не се касаело за неподчинение, тъй като школниците не бивало да чистят нужници, но независимо от това все пак имало Subordinationsverletzung415, което провинение можело да бъде изкупено с добро държане на фронта. Поради това школникът Марек се изпращал обратно в полка си, а следствието за нарушение на дисциплината се спирало до края на войната, но щяло да бъде подновено при първата нова простъпка на школника.
410
Пак нова конференция, дявол да го вземе всичко това. — Б.пр.
411
Фелдфебелът на ротата Ванек, господин поручик. — Б.пр.
412
В пълна бойна готовност. — Б.пр.
413
Дежурен. — Б.пр.
414
Подготовка за заминаване. — Б.пр.
415
Нарушение на чинопочитанието. — Б.пр.