Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Всичко наоколо прихна да се смее, а майор Блюхер ми кресна:
— По тебе, какаванин такъв, може да лазят само дървеници, когато хъркаш в леглото си. Я го гледай, мизерникът му с мизерник, той ще си прави майтап с нас.
И така хубаво ме вързаха на пръсти, да ти е драго да гледаш.
— В казармата другояче не може — каза ротният фелдфебел, протягайки се лениво на леглото, — това е станало вече традиция — както и да отговаряш, каквото ида правиш, над тебе винаги ще има надвиснали облаци и ще те бият гръмотевици. Без това дисциплината не е възможна.
— Много правилно — рече Швейк. — Никога няма да забравя как затвориха новобранеца Пех. Командир на ротата беше някой си поручик Моц. Той събра новобранците да ги пита кой откъде е.
„Вие, новобранци зелени, загубени — казваше им той, — трябва да се научите да отговаряте ясно, точно като картечница. Сега да започнем. Откъде сте вие, Пех?“ Пех беше интелигентен човек и отговори: „Долни Боусов, Унтер Бауцен, двеста шестдесет и седем къщи, хиляда деветстотин тридесет и шест жители чехи, окръг Ичин, околия Соботка, бившо имение Кост, енорийска църква «Света Катерина» от четиринайсето столетие, възобновена от граф Вацлав Братислав Нетолицки, училище, поща, телеграф, станция на ж.п. линия, захарна фабрика, мелница с дъскорезница, махала Валха, шест панаира годишно.“ Тук вече подпоручик Моц с един скок се намери при него и започна да го удря по устата и да вика: „На ти един панаир, на ти втори, на ти трети, четвърти, пети, шести.“ И Пех, въпреки че беше новобранец, поиска да се яви на батальонен рапорт. По канцелариите тогава имаше една весела сган, взеха, та написаха, че се явява на батальонен рапорт заради панаирите в Долни Боусов, батальонен командир беше майор Рохел. „Also, was gibt’s?“409 — попита той Пех и последният започна: „Господин майор, разрешете да доложа, че в Долни Боусов има шест панаира годишно.“ А майор Рохел му ревна, затропа с крака и заповяда да го отведат в лудницата. От тоя момент Пех стана най-лошият войник, все него наказваха.
— Трудно се възпитават войниците — каза ротният фелдфебел Ванек, като се прозина. — Войник, който не е наказван през време на службата си, не е войник. В мирно време може и да съществува обичай на войниците, които са си отбили службата без наказание, да се дава предимство в цивилния живот. Днес тъкмо най-лошите войници, които в мирно време не са излизали от ареста, са най-добрите войници на фронта. Помня пехотинеца Силванус от осма бойна рота. Преди върху главата му се сипеха наказания след наказания, и то какви! Той не се свенеше да открадне и последния крайцер от другаря си, но когато попадна в сражение, пръв преряза телените мрежи, плени трима души, на единия от които още из пътя му светил маслото, защото не му вдъхвал доверие. Получи големия сребърен медал, сложиха му две нашивки и ако не го бяха обесили по-късно при Дукля, отдавна да е подофицер. Но не можеше да не го обесят, понеже след едно сражение той пожела да иде на разузнаване и някакъв патрул от друг полк го заварил да пребърква труповете. Намериха у него около осем часовника и много пръстени. И го обесиха при щаба на бригадата.
— От това се вижда — забеляза Швейк мъдро, — че всеки войник трябва да заслужи положението си.
Звънна телефонът. Ротният фелдфебел откачи слушалката и се зачу гласът на поручик Лукаш, който питаше какво става с консервите. После се чуха някакви упреци.
— Наистина няма, господин поручик! — викаше Ванек в телефона. — Къде ще има, това е само фантазия на ония там горе в интендантството. Напълно излишно беше да пращаме хората. Аз исках да ви телефонирам. Бил съм в лавката? Кой ви каза? Окултистът-готвач от офицерския стол? Позволих си да се отбия. Знаете ли, господин поручик, как нарече окултистът консервената паника? „Ужасът на неродения.“ Съвсем не, господин поручик, напълно трезвен съм. Какво прави Швейк ли? Тук е. Да го извикам ли?
— Швейк, на телефона — каза ротният уредник и тихо добави, — а ако ви пита как съм се върнал снощи, кажете, че всичко е било наред.
Швейк на телефона:
— Тук Швейк, господин поручик.
— Я слушайте, Швейк, как стои работата с консервите? Всичко наред ли е?
— Няма, господин поручик, и помен няма от тях.
— Бих желал, Швейк, докато сме в лагера, да се явявате на рапорт всяка сутрин. Иначе, след като заминем, вие ще бъдете неотлъчно при мене. Какво правихте през нощта?
— Цяла нощ бях на телефона.
— Имаше ли нещо ново?
— Имаше, господин поручик.
— Швейк, недейте става пак идиот. Някой не предаде ли нещо важно?
409
Е, какво има? — Б.пр.