Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Говедо такова, окачете слушалката!

След това му продиктуваха цяла редица телефонограми, които Швейк прие с известни недоразумения. Преди всичко получи се телефонограмата относно ваксинираните и неваксинираните, която не бяха могли да му продиктуват през нощта поради обстоятелството, че той, без да окачи слушалката, беше заспал.

После една закъсняла телефонограма за консервите, въпросът с които още вчера беше изяснен.

Подир това телефонограма до всички дружини, роти и поделенията на полка:

„Копие от телефонограмата на бригадата № 75692. Заповед до бригадата № 172. При отчитане полковите артелни, когато се изброяват изразходваните продукти, да се спазва следният ред: 1. Месо. 2. Консерви. 3. Зеленчук пресен. 4. Зеленчук сушен. 5. Ориз. 6. Макарони. 7. Булгур и грис. 8. Картофи вместо предишното: 4. Зеленчук сушен и 5. Зеленчук пресен.“

След като Швейк я прочете на ротния фелдфебел, Ванек най-тържествено заяви, че подобни телефонограми се хвърлят в нужника.

— Измислил го е някой идиот в Щаба на армията и глупостта му веднага тръгнала да обикаля всички дивизии, бригади и полкове.

Швейк прие още една телефонограма, която му продиктуваха толкова бързо, че той успя да запише в бележника си само следното, което приличаше на някакъв шифър:

„In der Folge genauer erlaubt gewesen oder das selbst einem hingegen immerhin eingeholet werden“.419

— Всичко това са излишни работи — рече Ванек на Швейк, който, след като го прочете гласно три пъти, най-безцеремонно изказа учудването си от написаното, — истински глупости, макар че, дявол го взел, може да бъде и шифровано, но ние тук в ротата нямаме възможност да го разчетем. И това може да се хвърли.

— И аз мисля така — рече Швейк, — ако предам на господин поручика, че трябва in der Folge genauer erlaubt gewesen oder das selbst einem hingegen immerhin eingeholet werden, той сигурно ще се обиди.

Някои хора страшно се обиждат — продължи Швейк и потъна отново в спомените си. — Веднъж пътувам с трамвая от Височани420 за Прага. В Либен се качи в трамвая господин Новотни. Щом го познах, излязох на платформата при него и го заприказвах. Казах му, че и двамата сме от Дражов. А той като отвори една уста — да не съм му бил досаждал, не ме познавал. Тогава започнах да му обяснявам. Припомних му, че като малко момче съм ходил у тях с майка си Антония и с баща си Прокоп, който беше иконом в един чифлик. Но и след това той продължаваше да се прави, че не ме познава. Тогава аз му разправих някои подробности, че в Дражов по това време имаше двама Новотни, Тонда и Йозеф. Казах му, че той е Йозеф и че от Дражов са ми писали, че веднъж, когато жена му го коряла в пиянство, той я застрелял. Тогава той замахна и понеже аз се отместих, счупи стъклото на предната платформа, голямото, пред ватмана. Като последица от това ни свалиха и ни отведоха в участъка. Оказа се, че човекът се докачил толкова, защото изобщо не се казвал Йозеф Новотни, а Едуард Дубрава и бил от Монтгомери в Америка. Дошъл бил да види роднините си.