Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Телефонът прекъсна разказа на Швейк и някакъв пресипнал глас откъм картечарите попита кога ще заминават. Сутринта щяло да има съвещание при господин полковника.
На вратата, цял пребледнял, се появи фелдфебел-школникът Биглер, най-големият идиот в ротата, тъй като в Школата за запасни офицери се беше старал да изпъкне с познанията си. Той кимна на Ванек да излезе в коридора, където те дълго време разговаряха.
Като се върна, Ванек се усмихваше презрително.
— Ама че вол — каза той на Швейк, — какви ли чешити няма в нашата рота! И той бил на бешпрехунга и когато ги освободили, господин поручикът заповядал взводните командири да направят преглед на оръжието и да бъдат строги, И сега иде да ме пита дали да заповяда да вържат Жлабек, който си бил изчистил пушката с газ.
Ванек се ядоса.
— Знае, че заминаваме за фронта, и пак ме пита за такива идиотщини. Видяхте ли вчера господин поручика? Беше заповядал да вържат свръзката, пък после, като размисли, омекна. Казах му на тоя младок да размисли хубаво, да не озверява войниците.
— Като казахте за свръзката — рече Швейк, — та се сетих, намерихте ли вече някаква свръзка на господин поручика?
— Не ставайте смешен — отговори Ванек, — има време. Пък аз мисля, че господин поручикът ще свикне и с Балоун. От време на време Балоун ще му изяде по нещо, но на фронта ще му мине меракът. Там често пъти и двамата няма да има какво да плюскат. Като му кажа, че Балоун ще остане, какво може да направи? Това е моя грижа и господин поручикът няма защо да ми се бърка в работата. Само никакво бързане.
Ванек отново се изтегна на леглото и каза:
— Швейк, разкажете някой анекдот из военния живот.
— Става — отговори Швейк, — но страх ме е, че пак ще се намери някой да ни позвъни.
— Прекъснете връзката бе, Швейк, извадете щепсела или снемете слушалката.
— Хубаво — рече Швейк, като сне слушалката, — ще ви разправя нещо, което е много подходящо за сегашното положение, само че тогава наместо истинска война имаше само маневри. Паниката бе същата, и тогава не се знаеше кога ще тръгнем от казармата. С мене служеше един речен пазач, на име Шиц, добър човек, но набожен и страхлив. Беше си въобразил, че маневрите са нещо ужасно, че хората там капят от жажда и санитарите ги събират като гнили круши. Затова той пи в запас, а когато тръгнахме и стигнахме до Мнишек, започна да се оплаква: „Аз, момчета, няма да мога да издържа; мене не може да ме спаси и сам дядо господ.“ След това стигнахме в Хоржовице и там направихме двудневна почивка, защото беше станала някаква грешка. Ние толкова бързо бяхме напреднали, че заедно с останалите полкове, които настъпваха по фланговете ни, щяхме да пленим целия неприятелски щаб. Срамота, разбирате ли, защото по плана ние трябваше да я усерем, а неприятелят да ни бие. И всичко това, защото на страната на противника имаше едно сополиво ерцхерцогче. Та Шиц, дето ви разправям, направи следното: като се разположихме на лагер, той се дигна и отиде да си купи нещо в едно село отвъд Хоржовице. По пладне тръгнал обратно към лагера. Горещо било, той се бил накъркал чиста работа и изведнъж на пътя видял стълб, на стълба имало кутийка, а в нея зад стъклено прозорче съвсем малка статуйка на свети Ян Непомуцки. Той се помолил пред свети Ян и му казал: „Много ти е горещо, би трябвало да пийнеш поне малко. А така на слънцето, гледай какъв си се изпотил.“ Той разклатил манерката, напил се и казал: „Оставих и за тебе една глътка, свети Яне Непомуцки.“ Но не знам как станало, той излял всичко в гърлото си, а за свети Ян не останало нищо. „Олеле боже — казал той, — свети Яне Непомуцки, ти трябва да ми простиш, аз ще ти се отплатя, ще те взема в лагера и ще те напоя така славно, че няма да можеш да се държиш на крака.“ И от съжаление към свети Ян Непомуцки нашият Шиц счупил стъклото, извадил статуйката на светията, мушнал я под куртката си и я отнесъл в лагера. После Ян Непомуцки си спеше с него на сламата. Шиц го носеше в раницата си при походи и винаги му вървеше на карти. Където и да спрем на лагер, той все печели. Така ние стигнахме в Прахенско, разположихме се в Драхенице и там Шиц загуби всичко. На заранта, когато потеглихме по-нататък, на една круша край пътя видяхме свети Ян Непомуцки обесен. Та това е анекдотът, а сега ще окача пак слушалката.
И телефонът отново започна да донася нервните тръпки на новия живот, нямаше ги вече старата хармония и спокойствието в лагера.
През това време поручик Лукаш в стаята си изучаваше току-що донесения му от щаба на полка шифър с наставление за разчитане, както и шифрована заповед за маршрута на бойния батальон към границата на Галиция (първи етап):